Красимир Симеонов

ЧОВЕКЪТ В ОГЛЕДАЛОТО

От днес е вече в дъното на стаята.
Заел е стола, който скъпо купих.
Между пръстите с косата си играе
подобно лунен бог, примрял от скука.

И няма да си тръгне тази нощ или пък утре.
Навярно ще закуси с мен и книга ще отвори.
След работа ще го намеря още по-затворен
да пее и да се търкаля с кучето.

Той без да иска ще ме изпревари в банята
на следващата сутрин. Аз ще чакам дълго
пред вратата и ще блъскам, и ще вия
преди да ме налази тъмното…

ЗА СВОБОДАТА

… а началото на огъня
е в огнените му причини;
в това нещата да са огнени
и огънят да бъде във нещата,
а нещата - в собствените си утайки
из мойто дъно; в мойто дъно…

Така покри водата
свойта суша.

НИЕ, ВИЕ, ТЕ…

Множествената склероза
е неизлечима болест.
От нея се обездвижваш,
загубваш паметта си
и умираш, изоставен
от близките си.
Познавам човек,
който биеше осемдесетгодишната си майка,
болна от тази болест
и плачеше от безсилие,
а тя - все усмихната -
го молеше да внимава,
да не се удари.

ЛОШИТЕ ПОЕТИ УМИРАТ ДЕБЕЛИ

Сума ти години
морето ръфа вълнолома,
глозга върлите скали,
желязото заостря.

Всяка сутрин
замахвам от ръба
с тефтерчето в ръка…
И привечер се връщам.

КОИТО МИ ДИКТУВАТ:

Децата ми - с усмихнати балони;
изрисуван анархист върху мотор;
две стрити на прах баби;

китарата ми, шепа пясък;
вълк или бог единак,
магьосник върху динозавър;

белият часовник на дядо;
един змей; един великан;
семейство охлюви;

Аполинер, Рембо и Онзи,
пред когото сричаме
миризливия си живот.

СУТРИН

Бухтичките мъркат
в старото тиганче
и на рунтавия изгрев
смигат.

В градината съм
и си дялкам
трон
за слънцето.

Вътре чаят кипва.

РАЗГОВОР ПО ТЕЛЕФОНА

- А мама как е?
- В леля ти е… Плаче, знаеш.
- Кажи й пак, че я обичам…
Парите дето ви изпращам, стигат ли?
- Дадохме ги на директорката всичките.
Видях я как записа имената
и още:
„първи клас, с английски”.
Малкият е тъй щастлив!
- Да го целунеш по носа от кака му!
Горещо ли е вкъщи?
- Днес е страшна жега!
И тракторът намери време да се счупи…
Старите говорят за градушка.
- Няма страшно,
ще изпратя аз пари!
- Ще се върнеш ли по Коледа поне?
- Едва ли, татко.
… Разкажи ми пак за мама.
- Добре е. Плаче все и пренарежда
цветната градинка
под прозорчето ти.
Ще ти звънне някой ден…
- Извинявай, ще затварям
- Чакай още малко…
- … накъде така си тръгнал, господине,
не търсиш ли компания?… (прекъсва)