Георги Цанков

Мартен Калеев ме помоли да бъда редактор на новата му книга „Монолози”. Съгласих се, защото познавах дълбокото му послание от предишните творби „Очите на жаждата”, „Лудница 5″, „Обещанието на Данте”, „Шепот” и „Капан за светулки”.

С огромно удоволствие попаднах във вълшебния свят на един майстор на словото, който успява да вплете в писанията си кошмарите, бляновете, виденията и фантазиите на съвременния човек.

Все си мисля, че много му помага благородната професия на учител, тъй като общуването с подрастващите го превръща в сърцевед, във фин тълкувател на съзнателните и подсъзнателните пориви.

Както определя самият Калеев, томът се състои от импресии, есета, разкази, монолози, зарисовки, словесни акварели, състояния, сънища, хайку, хайбуни, хайга.

Но това разнообразие от форми в никакъв случай не превръща цялото в механичен сбор от разнородни произведения. Дори напротив, аз ги възприемам като великолепна поема в проза, посветена на многоликия герой на нашето време.

Неотделима част от света на писателя са и неговите запомнящи се рисунки, които тълкуват, доосмислят текста. Той е дълбоко убеден, че „всички цивилизации са възникнали върху триединството бял лист, молив и мислещ човек”.

Затова и се стреми да освободи „синеоките вълчици” - думите от принудата на техния затвор, да ги изчисти от „зализаното лицемерие и от ипотекираните мнения”.

Успял е поразително успешно да се превъплъти в различни индивиди, да проникне отвъд маските на Доброто и Злото, да потърси ритъма на еротичната тръпка, да разбуди помътените усещания за обич, достойнство, честност.

За него е изключително важно никога да не изгуби „наивната и велика вяра”, че „невъзможните неща са наистина важни за вършене”, за да успее индивидът да открие неподозирани велики тайни и блаженства.

Мартен Калеев владее до съвършенство трудното изкуство на превъплъщението. При това той го постига крайно синтезирано, тъй като е уловил достойнствата на кратката форма, успяваща да каже на читателя много съществени неща, без да разхищава изразните средства.

Получаваме магическо единство от стихове, образи и афоризми, предназначени да навлезем в тайните на света и Вселената.

Понякога картините са сякаш сюрреалистични, но магията е в това, че почти без да се напрягаме, се докосваме до нравственото послание.

Въпреки драматичните, а на места дори и трагични нотки, до нас достига усещането за светлина, струяща от палитрата и на писателя, и на художника.

Авторът категорично се обявява против евтините духовни имитации, чужд му е рафинираният, циничен непукизъм.

Когато четем изповедното му „Слово за учителя и за… деветата дупка на кавала”, ние много силно усещаме вълнението на хуманиста, отхвърлящ голото поучение, приел кръста да носи и съхранява вярата.

Той вещо разгадава капаните на псевдодемокрацията и остро поставя въпроса за тъжните патила на днешната ни култура.

Някои от най-добрите му есета се възприемат като страстни вопли срещу самотата и униформеността, като темпераментна защита на другостта и въображението.

Бих се подписал под всеки ред на „Алогизмът на духовните формули”. Разсъждавайки върху тайнството на литературата, Калеев я определя като „търсене на съпричастност, на „братя и сестри” от духовното пространство”.

В това отношение той несъмнено успява да превърне дълбоко личните си ценности в успешни алтернативи за превъзмогването на „историческия кошмар” с оглед оцеляването на самата цивилизация.

Всъщност в горните редове аз ви разкрих съображенията си да се радвам на възможността да бъда редактор на един толкова чувствителен и увличащ с истините си автор.

Искрено съм убеден, че творбата му ще стигне до сърцата на мислещите читатели и ще защити крилатия му афоризъм: „Книгите ни правят по-малко сами.”