„ЖЕНИТЕ ПОБЕДИХА”
„Жените победиха”. Пиеса от Димитър Бабев
Димитър Бабев, автор на играната преди 2-3 години в народния театър пиеса „Секулова невеста” е отпечатал втората си пиеса „Жените победиха”.
Прието е да се пише за драма, след като тя бъде поставена на сцената. И действително, драмите се пишат, за да бъдат играни. Само тогава могат да се видят техните сценични достойнства и да се почувства най-важният елемент на драмата - действието.
Но драмата не е само действие. Тя не е само едно техническо построение. Добрата драма винаги е преди всичко художествено произведение. Следователно може да бъде четена и преценявана.
Тъкмо затова се спираме на тази пиеса на Д. Бабев, защото тя се налага още при самото четене като едно сериозно драматично и литературно произведение.
Авторът ни представя един твърде интересен момент от живота на българските занаятчии кожари, в края на миналото столетие, именно техния упадък. Страхът пред създаващата се индустрия и борбата им против фабрикантите.
Това е драмата на българския еснаф-занаятчия, който чувства, че загива и се опълчва срещу прогреса с всичкия наивитет на своя честен натюрел.
Тук е и единият от важните комични елементи. Но този елемент не е даден сензационно и повърхностно, а е база на комедията. Той е самият логически извод от тая ожесточена борба между двата свята и на места достига до трагизъм.
Сюжетът е колкото исторически, толкова и съвременен, защото тая борба между старото и новото още не е окончателно приключен. Тя продължава. Тя е вечна.
Истинската комедия, видимата, която предизвиква непринуден смях, се създава от жените на лична почва. тя достига своя връх в оня момент, когато Пенчо Радански, водителят на еснафа в борбата против индустрията, вместо да види запалена фабриката на Алберт Щерн, приема годежа на сина си Мирю с дъщерята на фабриканта.
Това неочаквано положение се подготвя от г-жа Раданска и г-жа Щерн, с помощта на жената на уволнения работник Куздо.
Радански упорства, но щом му заявяват, че полицата от 50 000 лв. е платена в банката, че той става управител на фабриката, поставен пред свършения факт, той се помирява. Така той несъзнателно става и изменник спрямо другарите си, „ортак на индустрията”.
Д. Бабев ни въвежда в благородната обстановка на нашия еснаф и ни рисува не само типични лица и характери из тая среда, но успява да създаде една истинска социална драма. Този е може би първият опит на български писател в това отношение.
Комедията е написана на хубав български език и притежава редки драматични и сценични качества, в сравнение с досегашните ни постижения.
Тя е строго реалистична драма. В нея кипи самият живот. Подчертана е типично българската действителност. Представлява във всяко отношение удобство за представяне.
——————————
в. „Час”, 10.02.1937 г.
