ЖРЕБИЧКО
ЖРЕБИЧКО
За кой ли път
отлитам и се връщам!
Поискам ли
да се усамотя,
аз спирам само
в родната си къща –
началото
и краят на света…
ВЕЧЕР
Отпивам жадно
тръпни глътки с времето
и дълго си говорим
мълчешком…
СЕБЕПОБЕДА
Каква вълна
утихна
в мойта гръд!
За малко
да извикам:
“Твой съм, смърт!”
УНЕС
Пробождат
силни кълнове
земята.
Към слънцето
е всеки
устремен…
И аз мълча
и слушам
в тишината
какво кълни у мен…
ПРИЗНАНИЕ
Какъв е тоя огън помежду ни!
Гори душата и плътта зове.
И странно: на езика нямам думи,
а в гърлото клокочат стихове…
СТОН
Така съм зажаднял
за блага дума –
гнета в сърцето ми
да потуши.
Но има ли сърце
да я продума?
Безмълвието
ще ме оглуши…
ЗАВЕЩАНИЕ
Не ме припомняйте съвсем –
в душите си – съвсем безславно!
Сега – мъчително и бавно –
аз се превръщам в чернозем.
Над моя стих, над моя вик
не възвишавайте челата!
Началото на началата
е Прометеевият миг!
Аз бях от тоя миг искра!
И тя – възторжена и страстна –
след порива си не угасна,
а стихна в топлите недра.
В недрата не търсете смърт!
Аз чувствам как от чернозема
светът отново се въззема
по своя път. Безкраен път…
