Бранислав Нушич

Бранислав Нушич (Бранислав Нушић), голям сръбски писател и драматург, е роден на 08/20.10.1864 г. в Белград в семейство на власи от Битолско. Баща му е търговец на жито. Рожденото си име Алкивиад ал Нуша сменя на 18 г. Завършва Юридическия факултет на Белградския университет. Участва в Сръбско-българската война (1885). Сръбски дипломат в Македония и Косово (1889-1899). От 1900 г. е заместник-директор на Народния театър в Белград и редактор на „Театрален вестник”. През 1904-1905 г. е директор на Народния театър в Нови Сад, през 1913-1915 г. - директор на театъра в Скопие, после е заместник-драматург на Народния театър в Белград. През 1915-1918 г. живее в емиграция - Италия, Швейцария, Франция. След създаването през 1918 г. на Кралството на сърби, хървати и словенци се връща в родината си и работи в министерството на културата до 1923 г., после ръководи Народния театър в Сараево. През 30-те г. сътрудничи на сп. „Наша действителност”, около което се групират антифашистките сили. Академик от Сръбската академия на науките (1933). Автор на разкази и фейлетони („Странички от Пожаровадския затвор”, 1889, „Записки на един ефрейтор от Сръбско-българската война” („Разкази на капрала”, 1886), пропити от антивоенни настроения, както и на „Рамазански вечери” (1898) и повестта „Ташула” (1902). В книгите си „На бреговете на Охридското езеро” и „Косово” (1902-1903) се изявява като публицист, етнограф, историк. На сина си, загинал в Първата световна война, посвещава книгата „Хиляда деветстотин и петнадесета”, в която изразява протеста си срещу войната. Комедии: „Народен депутат” (1883), „Подозрителна личност”, „Протекция” (1887), „Обикновен човек” (1899), „Свят” (1906), „Околосветско пътешествие” (1910), „Госпожа министершата” (1929), „Мистър Долар” (1932), „Опечаленото семейство” (1935), „Д-р” (1936), „Покойник” (1937). Драми: „Дан на кръвта”, „Зад гърба на Бога”, „Така трябваше да стане” (1900), „Семберийският княз” (1900), „Бездна” (1902), „Хаджи Лоя” (1908) и др. Автор на „Автобиография” (1924) и „Реторика” (учебник, 1934 г.). В комедиите си изобличава буржоазния парламентаризъм, фалша на изборите за депутати, полицейския бюрократизъм и корупцията на властта. Умира на 19.01.1938 г. в Белград.


Публикации:


Кореспонденция:

ПИСМО ОТ БРАНИСЛАВ НУШИЧ ДО АЛЕКСАНДЪР БОЖИНОВ/ брой 109 септември 2018


За Бранислав Нушич:

БЕЛГРАД ИЗПРАТИ НУШИЧ/ автор: Петър Карапетров/ брой 109 септември 2018