Писмо от Бранислав Нушич до Александър Божинов

През 1937 г. в Белград, в павилиона „Цвйета Зузорич”, в по-малката зала, е била уредена изложба от 170 карикатури на български карикатуристи - Александър Божинов, Илия Бешков, Стоян Венев, Чудомир, Янко Павлов и др. Комитетът, образуван по тази изложба от гостоприемните домакини, се е оглавявал от Бранислав Нушич, който поради заболяване не присъствал на откриването на изложбата. Нушич е изпратил писмо до Александър Божинов, което е било прочетено на откриването на изложбата.

Драги майсторе и брате,

Съжалявам, че не мога днес, с останалите присъстващи, да се възхищавам на разкошните изрази на вашия дух и на духа на всички останали художници, с които уреждате днешната изложба на карикатури.

Сатирата, в картини или думи, трябва да се мери с една по-значителна мярка: тя е белег, който показва до каква степен в дадена среда е развито чувството за културен възход; белег, който показва колко километра е напреднал в своя път примитивният човек в своето приближаване до културния човек.

Защото, това никой не може да отрече, човек, който има моралната сила сам да забележи своите слабости и смелостта да се надсмее над тези слабости, върви по пътя, който го води към културна крепкост.

Също така и народ, който може и иска да види своите слабости има смелостта да им се надсмее, е на пътя, който води към културно издигане.

Значи изводът, който ще направим за днешната изложба, е едновременно и потвърждение на неоспоримия факт, че братството между нашите два народа може да се основе здраво единствено ако се тръгне по пътя на духовното опознаване и на тази основа се изгради общата култура.