ПЕПЕРУДА
Из „17 цвята любов” (2008)
ПЕПЕРУДА
Пеперуда
кацнала на устните ми,
а ти стремглаво ги целуваш.
Слънцето
залязва във косите ти,
а аз не искам да сънувам.
Пълнолунието
е кълбо от пеперуди.
НА ЖИВОТА ЖЕНА
Душата ми -
опъната до скъсване.
Погледът ми -
узрял - неоткъснат.
Ръката ми -
искана - невзета.
Любовта ми -
силна - проклета.
Жена съм аз без име,
на Живота - Жена.
ТОЧКА
Да те имам само за себе си.
За миг да се слея с теб в точка.
Да забравя, че после ще съмне.
До безкрайност… мига да проточа.
ГЕРДАН
Като мънистен гердан съм,
скъсан
от ръката на невръстно дете.
Сега се търся,
пръсната
в продължението на играта.
ПРЕДЧУВСТВИЕ
Всеки път,
когато от Път
пристигаш,
си представям
как после затваряш вратата
и потъваш в Нищото…
Все едно нищо не е било.
Дори след 1000 години…
Било е
и е останало нещо
зад вратата на спомена.
Ако си спомняш, ела.
ПЛОД
Като семе,
носено от вятъра
любовта ми е неспокойна,
търси почва под краката.
А беше млада
и й харесваше да скита
в безтегловното.
Сега е разтревожена
ще изпълни ли основното -
да се превърне в плод?
БЕЗ ДУША
Някъде по пътя
си изгубих душата:
не виждам,
не чувам,
не мисля,
не чувствам.
Къде съм?
Отивам ли
или се връщам?
Като бездомник
в празна къща - чакам
да се върне стопанина.
ТЯ И ТОЙ
Жена - Пространство.
Мъж - Време.
Тя - Вода.
Той - Семе.
Слънце и Плод.
Червено и Бяло.
Хармония. Осем.
Живот.
КОРЕН
Като мъртви восъчни лица
розите във вазата тъгуват.
Опиваха ме с ярката си красота,
сега посърнали към нищото пътуват.
Към нищото пое и любовта ни,
отразана като цветя за продан.
Аз вярвам - коренът й ще остане
в името на родовата памет.
ОСВОБОЖДЕНИЕ
Заклещи се душата
между клоните на разума -
теснее,
линее,
останала без въздух,
пак копнее.
Дано задуха скоро
топъл южен вятър.
Любов. Освобождение.
