ПЕСНИ
РАТАЙКИНЧЕ ПРИ БОЖА МАЙКА
коледарска песен
„Момиченце,
кокиченце,
кой ти купи
тънка риза,
тънка риза -
копринена,
огърлето -
ясно слънце,
по ръкави
рой звездици,
по полите -
треперушки?”
Отговаря
момиченце,
момиченце -
кокиченце:
„Ой ви вази,
добри момци,
добри момци,
коледари!
Кат питате,
да ви кажа:
повика ме
Божа майка
за слугинче -
ратайкинче,
да си бавя
Млада Бога,
Млада Бога
и Божича;
та ми дари
тънка риза,
тънка риза -
копринена,
огърлето -
ясно слънце,
по ръкави -
рой звездици,
по полите -
треперушки”.
——————————
сп. „Витлеем”, година III, кн. I, 1925
СНЯГ ПО ПЕТРОВДЕН
народна песен
Сняг удари, сняг удари
лете по Петровден,
сняг до девет педи.
Та завари, та завари
моми на Романя;
замръзнаха, замръзнаха
пръсти в паламарки,
замръзнаха, замръзнаха
сърпове на ръце;
че завари, че завари
юнаци в планина -
замръзнаха, замръзнаха
пушки на рамена,
замръзнаха, замръзнаха
саби на кръстове.
Па се чудят, па се чудят
какво да направят;
отговаря, отговаря
млад Стоян войвода:
- „Ой ви вази, ой ви вази
дружина юнаци,
я да идем, я да идем
в пуста Света гора,
че да влезем, че да влезем
в бели манастири,
да съберем, да съберем
куни и кръстове,
да накладем, да накладем
силен, буен огън,
да размразим, да размразим
пушки от рамена,
да размразим, да размразим
саби от кръстове”.
Отишли са, отишли са
в пуста Света гора,
че са влезли, че са влезли
в бели манастири;
събрали са, събрали са
куни и кръстове,
наклали са, наклали са
силен, буен огън:-
кой посегна, кой посегна
ръка да нагрее,
ръката му, ръката му
до рамо изсъхна;
кой посегна, кой посегна
нога да нагрее,
ногата му, ногата му
там се удървила.
——————————
сп. „Витлеем”, година III, кн. V и VI, 1925
МАЛКА МОМА И БОЖА МАЙКА
Рано рани малка мома,
рано рани преди зори,
та е влязла в градинчица,
седнала е под дюлчица
да си шие свилен ръкав.
Кат го шила, задрямала,
задрямала, сънувала,
че видяла тъмна мъгла,
у мъглата нова кола,
в колата до три китки:
първа китка - ран босилек,
втора китка - желта ружа,
трета китка - бял трандафел.
Пробуди се малка мома,
пробуди се, почуди се,
че си грабна бели менци,
па отиде на кладенче,
на кладенче, на изворче
да налее прясна вода,
там завари малка мома,
там завари Божа майка,
Божа майка с млада Бога
да му мие очичките,
да му пере пеленките.
Поздрави я малка мома,
поздрави я с добро утро,
па отиде чак до нея,
поклони се до земята
и ръка й тя целуна,
па й рече малка мома:
- „Хвала тебе, Божа мале,
искам нещо да те питам:
тази сутрин на ранина
сън съм ази сънувала,
сънувала, бълнувала -
зададе се тъмна мъгла,
у мъглата нова кола,
а в колата до три китки:
първа китка - ран босилек,
втора китка - желта ружа,
трета китка - бял трандафел”.
Отговаря Божа майка:
- „Ой те тебе, малка мома,
този сън е много хубав:
тъмна мъгла - тежка сватба,
нова кола - сватбарите,
ран босилек - младоженик,
желта ружа - сама ти си,
бял трандафел - деверчето”.
Зарадва се малка мома,
зарадва се, отиде си
с пълни менци посребрени.
——————————
сп. „Витлеем”, година III, кн. IX и X., 1925
БЯЛО ЦВЕТЕ ПО КОЛЕДА
народна песен
Разсърди се малка мома,
разсърди се на татка си,
на татка си, на майка си,
че нямала вити гривни,
вити гривни, кован пояс
за Коледа, за Сурваки,
за хубав ден Ивановден.
Че запретна бели ръце,
та замеси чисто брашно,
направила превит кравай,
опекла го на огнище,
опрепа го с чиста кърпа,
загъна го в нов трапезник,
занесе го насред пътя
да го дава на пътници,
на пътници, на друмници,
ала чудо там станало,
чудно чудо невидено:
отъ кравая поникнали
три пръчици чемширови,
бяло цвете по Коледа.
Обрала го малка мома,
направила смесна китка,
продала я на пътници,
на пътници, на друмници,
та спечели девет гроша,
че си купи вити гривни,
вити гривни, кован пояс.
А кравая тя раздаде
на просяци, сиромаси
да го ядат за Господа
и за нейно добро здраве.
с. Джулюница,
Коледа, 1926
——————————
сп. „Витлеем”, година IV, книжка I., Варна, 1926 г.
СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ
Народна песен
Тръгнала е Божа майка,
тръгнала е сутрин рано
с Христа Бога в топли дрешки
да го носи в храма Божи,
да го носи в дом Господен;
в ръка взела тя кафезче
с две бели гълъбчета
да ги дари в храма Божи,
да ги дари в дом Господен.
Никому се не обади,
никой сега не позна я.
Де я видя добър старец
с дрянова патеричка.
С бяла брада до пояса,
катъ я видя, и позна я,
затече се, посрещна я,
до земята поклони се,
до детето приближи се,
открива му очичките,
улавя му ръчичките,
подигна го нависоко,
па продума с глас умилен:
- Ой те тебе, Божа майко,
Божа майко с Бога-Сина,
ти си жена доброчестна,
ти си майка най-достойна
на небето и земята!
Бог живота ми запази,
много, майко, аз живял съм
и добро, и зло видял съм,
ала днеска най-честит съм,
днес на тая добра среща
видях, видях Сина Божи,
видях ази Христа Бога,
със очите си видях го,
на ръцете си държах го,
веч да умра не ми й жално,
не ми й жално, не ми й свидно.
Сега, Боже, теб се моля,
нека бъде Твойта воля!
——————————
сп. „Витлеем”, Година IV. Книжки II и III, Варна, 1926 г.
БЛАГОВЕЩЕНИЕ НА СВ. ДЕВА МАРИЯ
Остана Дева Мария,
останала е самичка
в нейната тиха къщица,
в нейната чиста стаичка,
свещени книги четеше,
четеше, размишляваше
и на ума си думаше:
- „Чуден си, Боже, дивен си,
чудни са твойте работи,
дивни са твойте пътища.”
Като четеше самичка,
четеше, размишляваше,
отворила се вратичка,
влязъл е ангел Господен
със лице светло кат слънце,
със дрехи бели като сняг,
със китка дребен босилек
и белоснежна лилия.
Смути се Дева Мария,
смути се и уплаши се,
на крака права застана.
Ангел Божи й продума:
- „Не бой се, Дево Марийо,
не бой се, бъди спокойна!
Ти си девица честита,
ти си от Бога дарена,
честита, благословена -
в целий свят между жените
и няма друга кат тебе
в небето и на земята.
Аз съм изпратен от Бога
блага вест да ти донеса:
от теб ще бъде родено
детенце мило, хубаво,
отроче младо, син Божи”.
Навела Дева Мария,
навела глава срамливо
и на ангела продума:
- Каквото каже Бог Вишни,
воля негова да бъде”.
Изчезна ангел Господен,
изчезна, стана невидим.
Остана Дева Мария,
остана в свойта стаичка
и дълго мисли, пресмята
върху туй чудо голямо,
което стана със нея.
——————————
сп. „Витлеем”, година IV, книжки IV и V, Варна, 1926 г.
