Недялко Чалъков

С поета Младен Исаев се запознах в родния му край. За принос в българската литература той е удостоен с Димитровска награда. Два пъти е герой на социалистическия труд. В дълголетната си поетическа съдба е преживял революционни бури, съдбоносни събития, нечувани трагедии…

Наричат го поет на изстраданите чувства и на нестихващата тревога за съдбата на света. Известен е и като добър детски писател, и като преводач на руската поезия.

Естествено бе да се чувства известна дистанция в разговорите, които водех с него. Но въпреки това, проявяваше висока култура и уважение към мен като журналист. Никога не ми отказваше интервю за окръжния вестник „Септемврийско слово”, в който работех.

Младен Исаев обичаше родния си край и хората, които живееха в него. Той следеше обществения и културния живот.

Веднъж се обадиха от редакцията на в. „Пулс” и ми възложиха да направя интервю с него за рубриката „Млади творци - грижа и взискателност”.

Свързах се по телефона с поета-земляк, а той ме покани в София, у дома си, на ул. „Раковска” 145. Посрещна ме като човек на изкуството - с топлина и човечност.

Седнахме в кабинета на поета. Каза ми, че живо се интересува от вестник „Септемврийско слово” и от онова, което пишем в него.

Впечатлен е от страницата за изкуство и култура, в която представях изтъкнати български и чуждестранни творци, както и млади автори. Това, естествено, ме поласка. Благодарих му за добрите думи.

Преди да тръгна за тази среща, взех от библиотеката няколко негови стихосбирки. Това беше златно правило в журналистическата ми практика.

Прегледах: „Пожари”(1932); „Жертви” (1934); „Тревожна планета” (1937); „Избрана лирика”(1945, 1951); „Избрани стихове”(1960); „Революционни балади”(1964); „Избрани творби” 2 тома (1977); „Избрана поезия” 2 тома (1977)…

Поетичните изповеди бяха свързани с неговия живот. Живот - страдание, болка, борба…

Привършихме интервюто. Младен Исаев ми разказа как е писал стихове в затворническата килия. Прочете ми една строфа от цикъла „Поздрав от затвора”:

Навън е пролет - светла и зелена,
далеч трептят просторни ширини,
и в моята килия е така студено
и гробно лъхат влажните стени…

Стана и отиде до библиотеката си. След малко се върна с една книга. Подари ми с автограф „Незабравимото” - своите мемоари.

Помоли ме да ги прочета. В тях разказваше за своя живот, за бурната и често трагична епоха.

Тази книга запазих като скъпа реликва от Младен Исаев.

И днес, когато разгърна страниците й, си спомням за този поет, за искрените му лирични стихове, за преживяното…