ПОЗНАВАЛИ ЛИ СА В АНТИЧНОСТТА АРМАТУРАТА?
Хроника от Пловдив - Европейската столица на културата 2019
Съвременна история, която потвърждава казаното от Константин Иречек за една особена българска национална черта
Преди време и пловдивчани се вредиха за макар и един форум от програмата на отиващото си Председателство на Съвета на Европа.
В града посрещнаха с разбираемо голям интерес няколкото денонощни срещи в хотел “Империал”. За 99 на сто от пловдивчани перспективата да отидат до Брюксел и да видят как изглеждат баснословно платените за българските представи еврочиновници от столицата на новия за българите Съюз, бе мисия невъзможна.
Затова бе утешително пловдивчани да видят на живо поне няколко десетки представители от многобройната чиновническа брюкселска армия легион, извършила десант в Пловдив, в балните зали на високия до небето частен луксозен хотел “Империал”, изникнал като в приказките след доста животворния за някои Десетоноемврийски пленум.
И гледайки препускащите из балните зали на хотела разноезични красавици с мокри коси и марково костюмирани, парфюмирани, разноезични мъжаги от евроелита на Брюксел, човек не можеше да не си спомни мечтанията на еврокомисаря Хан от един доклад пред евродепутати да …засели бъдеща обезбългарена България с граждани на ЕС.
- Значи ето как ще изглеждат бъдещите заселници на земята на Ботев и Левски … - си каза и моя милост при срещата със стотиците участници във форума, на който се разискваха в платени много добре “по брюкселски” доклади въпросите на културата и културната интеграция на народите в ЕС, като се долавяха направо и тенденции в бъдеще да се сътвори едва ли не някаква нова единна европейска култура и да се изоставят в миналото явно пречещите за монолитността на ЕС национални култури.
Една от основните теми, които се дискутираха и по която се изнасяха дългите доклади, бе за опазването на културно-историческото наследство на Европа, което пак по някои внушения също се очертаваше като …общо за Съюза и не дотам на отделните държави.
И тук намирисваше тенденцията в изказваните становища за пълно интегриране на историческото наследство на територията на ЕС. Въобще отдавна вече е на мода тезата из олигархичния Запад, че всичко е общочовешко богатство, а не на отделните държави и народи - в това число и петролът, газът, диамантите, златото на непокорната Русия, за които отдавна така силно бленуват печално известни европейци като се започне с Наполеон, Хитлер, а сега по петите им са и нови последователи от двата, а може би и от трите пола…
В програмата на изнесения в провинцията пловдивски еврофорум имаше стартова точка - запознаване с културно-исторически забележителности на града, който след броени месеци ще е Европейска столица на културата.
Беше много интересно обаче да се види как са кроили домакините от Пловдив маршрута за преминаване на еврогостите през историческото наследство на града, така че да не се сблъскат с немалко конфузни адреси.
Ето и пример.
Една от появилите се от години вече “забележителности” на бъдещата културна столица се намира в самия център на града - замразеният от години строеж на “Пловдив Централ”, един единодушно високо оценен в началото на обществено и институционално ниво проект на местна частна компания.
На мястото на издигната преди десетилетия бетонна многоетажна мегаломанска грамада, бе предвидено да израсне многофункционална сграда, която щеше да стане емблематичен туристически и културен адрес на европейската столица на културата, а и на България. Но както в Кувейт при всяка копка блика нефт, така и в Пловдив при всяка копка блика …археология!
След изнасянето на стотиците тонове бетон от разрушената бетонна грамада и даряването им за укрепване коритата на реките в региона от частната компания инвеститор, последва дългогодишно замразяване “отгоре” на обекта, заради показалите се от земните недра от миналото “посланици от вековете”, реални исторически артфакти. И стоп на строежа!
Вече почти десетилетие мръдване няма!
Инвенститорът е с вързани ръце, спрян е да продължи! На обекта е налице смайващ натюрморт от бетонни “неизкоренени стълбове с арматура” и от потънали в бурна съвременна трева антични археологически артфакти.
Строежът е замразен без сантименти от години от чиновниците археолози, а община и държава не оказват нужното ефективно съдействие на инвеститора, един от най-големите български бизнесмени и меценат на културата - за разрешаване на абсурдната ситуация в центъра на Пловдив.
Интересно защо бе пропуснато на състоялата се сесия на Европредседателството в Пловдив, посветена именно на културно-историческото наследство, да бъде почерпен опит от присъствалите на форума международни експерти за решаване на казуса с Централ Пловдив?
Така ли, с ориенталски темпове и безхаберие от държава и община, реагират и в страните като Италия, Гърция, Испания, където също “блика археология”, но където хората решават бързо проблема, съчетавайки опазването на културно-историческото наследство с развиването на туризъм. Нещо, което в България в последните години не се получава.
Затова вече е съвсем сигурно, че само след по-малко и от 6 месеца, когато дойдат гостите на Пловдив за проявите на Европейската столица на културата 2019, те ще има да се дивят на скритата засега от десетина рекламни пана дива гледка, плод на институционално държавно и общинско безсилие. И ще откриват с изненада, че някога древните жители на града са познавали… арматурата.
*
В централния офис на инвеститора на замразения строеж има поставен на стената текст в рамка, цитат от Константин Иречек, който поживял в страната ни през 19 век, е бил силно удивен от едно странно качество на българите едни други да си “развалят работата”.
И споделеният тук журналистически разказ по сагата за “една развалена работа между българи “, от стопиране, поставяне в безпътица от държава и община на едно чудесно архитектурно начинание, и днес потвърждава горчивите думи на мъдрия чех:
„За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят едни другиму работата”. К. Иречек 13-ий декемврий л. 1881.