Георги Михалков

Пътепис

Необикновен ден - 28 септември 2017 г. Получих вълнуващо писмо по електронната поща. Френският есперантист Ив Никола ми пише, че в продължение на няколко години организира турнета на чуждестранни есперантисти във Франция, които изнасят лекции на различни теми в различни френски градов в продължение на месец. Ив Никола предлага аз да съм един от следващите лектори, който ще има възможност да посети около 12 френски града, в които да изнесе лекции за България, за съвременната българска култура и литература, за есперантската литература. Ив пише, че добре познава есперантското ми творчество, чел е моите романи, сборници с разкази, драми и есета на есперанто, знае, че съм автор, който твори и на български език.
Писмото не само ме учудва, но и много изненадва. Трябва в скоро време да отговоря дали съм съгласен, но се колебая. Пътуване във Франция в продължение на месец, малко ме притеснява. В следващото си писмо Ив пише, че всички разходи по пътуването и престоя ми във Франция ще бъдат поети от Френския есперантски съюз и това ме кара да приема предложението. Изпращам на Ив темите на лекциите, които ще изнеса: 1. Съвременната българска култура, 2. Съвременната българска литература, 3. Привлекателните български черноморски градове, 4. Съвременната есперантска литература.
Не след дълго получавам списък на градовете, които ще посетя: Париж, Брюксел, Страсбург, Лион, Марсилия, Ла Сиотат, Монпелие, няколко града в района на Ариеж, Тулуза, Перигьо, Брив, Лимож, Шатору и отново Париж.
Всичко е готово и на 28 май 2018 г. понеделник отлитам за Париж. Времето е топло, слънчево, самолетът каца на огромното летище „Шарл де Гол”, където ме посреща френската есперантистка Мариан Пиеркуин.
Първи стъпки в многомилионната френска столица и разглеждане на забележителностите. С Мариан се спираме на площада на Бастилията. Тук на 14 юли 1789 започва Френската революция. Превзет е известният затвор Бастилия. На площада е високата колона, издигната в памет на революцията от 1830 г. и Националната опера. Поемаме към „Парижката Света Богородица”, шедьовър на готическата архитектура. Спомням си романа на Виктор Юго „Парижката Света Богородица”. Оставам неподвижен пред този изумителен архитектурен паметник. На площада се тълпят туристи, които чакат на дълга опашка, за да влязат и разгледат катедралата. Мариан ме снима на фона на величествената катедрала. Пресичаме Сена и не след дълго сме на площад „Вож”, пред дома на Виктор Юго, живял тук от 1832 г. до 1848 г. Гледам с широко отворени очи и не мога още да повярвам, че съм в Париж, града, за който съм мечтал от детството си, за който съм чел книги, статии, от които съм запомнил подробности за улици, площади, музеи.
Сядаме с Мариан за малка почивка в парка „Свети Жак” с високата кула. Пред нас на тревата седят младежи и девойки, разговарят безгрижно, смеят се. Въпреки интензивното движение и задъхания ритъм, животът в Париж изглежда спокоен. Преди да пристигна тук, светът беше разтревожен от атентатите, от престрелките по улиците, от убитите и ранени хора, но сега, когато съм тук, всичко изглежда спокойно и мирно. Хората по улиците се усмихват, любезни и внимателни са, готови да ти помогнат, ако си чужденец, и да се опитат да разберат какво ги питаш и какво те интересува.
Вечерта съм в централата на Френския есперантски съюз, където изнасям лекция за съвременната българска култура и литература. Задават ми много въпроси за живота в България, за политиката, за социалната дейност, образованието, традициите. Французите не познават добре България и са любопитни да узнаят повече подробности за страната ни.

29 май 2018 г., вторник

Мариан ме завежда в библиотеката, където работи. Разглеждам читалнята, книгите, списанията. Помещението е просторно, светло и ми се иска да седна, да разтворя някоя от книгите и да потъна в света на литературата. Чувам шум. В библиотеката влизат ученици, може би са втори или трети клас. Сядат в един ъгъл и се умълчават. Пред тях сяда една от библиотекарките, съвсем млада, светлокоса и започва да им разказва, предполагам приказка.
Мариан ме изпраща на една от гарите. Качвам се на влак, който ме понася към Брюксел. На Южната гара в Брюксел ме очакват Франсоаз Пелегрин и Никола де Бул - белгийски есперантисти, които нямат търпение да ме разведат из града, но най-напред влизаме в малък, приятен ресторант, за да обядваме. Разбирам, че собственикът е албанец, любезен, гостоприемен младеж, готов на секундата да изпълни и най-малкото ни желание. Храната е много вкусна, а аз се наслаждавам на белгийската бира.
След обилния обяд започва обиколката ни на града, в който са институциите на Европейския съюз: Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз, щабквартирите на НАТО и Западноевропейския съюз. Минавайки по малките романтични улици, стигаме до площад “Гранд Плас”, ограден от прекрасни сгради, сред които е сградата на кметството, построена през 1448 г. в готически стил. През 1695 г. френската артилерия обстрелва “Гран Плас” в продължение на три дни и напълно го разрушава, но след това е възстановен.
От “Гран Плас” се насочваме към символа на Брюксел - “Манекен Пис” - фонтана със скулптурата на голо момченце, което пишка. Около фонтана има толкова много туристи от различни краища на света, че е невъзможно да се мине по улицата. Разходката ни продължава, влизаме в кафене “Фалстаф”, което ме впечатлява с изискания си стил ар деко. Водят ме и в бирария “Хиляда бири”. Белгия е известна с хубавата си бира и в страната има над 500 вида бири. Влизаме в катедралата “Сен Мишел и Гудула”, построена през ХІІІ в. с красиви витражи и голям орган.
Много са музеите и забележителностите на Брюксел, но няма време да се види всичко. Франсоаз и Никола не спират да ми показват и разказват за забележителностите на града.

30 май 2018 г. сряда

Франсоаз ме завежда с колата си във Ватерло, за да разгледам известния музей. Тук на 18. 06. 1815 г. е последната битка на Наполеон, когато той се завръща от остров Елба, където е заточен след битката при Лайпциг през 1813 г. Музеят е много голям и модерен. Освен предмети и различно въоръжение, може да се види филм, който пресъздава решителната битка.
Вечерта в Брюксел изнасям лекциите: “Съвременната българска култура и литература” и “Най-привлекателните български черноморски градове”. На лекцията присъства и издателят Лоде Ван де Велде. Пристигнал е специално от Антверпен. Наскоро неговото издателство издаде първия ми криминален роман на есперанто “Убийство в парка”. Лоде е донесъл екземпляри от книгата и след лекцията давам автографи.

31 май 2018 г., четвъртък

Сутринта от Брюксел заминавам за Страсбург. Франсоаз ме изпраща на гарата. Сбогуваме се. Престоят ми в Брюксел беше изпълнен с приятни преживявания. Франсоаз, съпругът й Патрик, Никола и другите есперантисти направиха всичко, за да се чувствам добре, да разгледам Брюксел и да остана с незабравими впечатления.
Влакът бързо ме отнася към Страсбург, града разположен между планините Вогезите на запад и Шварцвалд - на изток. Пред погледа ми се разстилат поля, хълмове, горички, пресичаме пълноводни реки.
На гарата в Страсбург ме очаква Бернард Пиданциер, около петдесет и петгодишен, преподавател по математика, председател на есперантското дружество в Страсбург. Бернард ме посреща сърдечно и ми показва по-важните забележителности на града. Вечерта е поканил у дома си есперантско семейство. Съпругът е учител в основно училище, не е посещавал България и ми задава много въпроси за страната ни и за живота.
На другата сутрин с Бернард Рифпстек, по-възрастен есперантист, може би седемдесет и петгодишен, разглеждам Страсбург. Води ме най-напред да видя сградите на Европейския парламент и на Европейския съд. Преминаваме през големия парк Оранжри и заставаме на брега на река Ил. Пред погледа ми са двете модерни високи сгради. В парка има малък зоопарк и група ученици вече са се скупчили пред клетките с животни.
С Бернард се насочваме към центъра на града и не след дълго се изправям пред величествената катедрала “Страсбургската Света Богородица”, символ на града. Била е строена четири века и е завършена през 1439 г. Висока е 142 м и дълго време е била най-високата катедрала в света. Построена е изцяло от камък - розов пясъчник от Вогезите. В близост до катедралата е паметникът на Гутенберг, изобретателя на печатарската преса, която дава нов тласък на културното развитие на човечеството. В Страсбург е следвал Гьоте и тук са били едни от най-важните му години в живота.
От площада на катедралата тръгваме към стария град, който ме очарова със средновековните си дървени къщи и малки криволичещи улици. С Бернард заставаме на един мост на река Ил и дълго се любувам на стария Страсбург. Всичко ми се струва необикновено и романтично.
Бернард ме завежда у дома си и ми показва голяма карта на света, окачена на стената. Върху нея с цветни карфици е отбелязал страните и градовете, които е посетил. Толкова са много, че имам чувството, че няма страна в Европа, в Азия и в Америка, в която да не е бил. Показва ми и снимки от България. Бил е в нашата страна преди политическите промени и се смее, че тогава всичко е било забранено. “Забранено е снимането, забранено е преминаването… По-добре щеше да бъде, ако бяха писали какво е разрешено - шегува се Бернард.”
На другата вечер, 1. 06. 2018 г., петък, изнасям лекцията “Най-привлекателните български черноморски градове”, която поражда много въпроси за България, за бита, за традициите.
Сутринта с Бернард Пиданциер и Бернард Рифпстек продължавам да разглеждам града. Завеждат ме в красив парк и по модерен висящ мост пресичаме реката и влизаме в Германия, в малкото, но кокетно градче Кел. Разглеждаме го. Наближава време да отидем на гарата, за да отпътувам за Лион.

2 юни 2018 г., събота

На гарата в Лион ме очаква Мишел Лейбман, председател на есперантското дружество. Мъж на около шейсет години, лъчезарен, с усмихнати светлосини очи. От гарата с колата ме завежда в дома си. Живее на около трийсет километра от Лион, в малко село, в двуетажна селска къща с голям двор, със зеленчуци и плодови дръвчета.
Разговаряме за есперанто, за България. Мишел ми разказва, че е роден и е живял в Америка, майка му е французойка, но преди години е дошъл и се е установил във Франция. Бил е учител по английски език, активен член е на Зелената партия. Времето минава в интересен и непринуден разговор.
На другия ден, 3. 06. 2018 г., неделя, Мишел решава да ме разходи с колата си и да ми покаже някои от живописните градчета около Лион. Отиваме в Перукес. Градчето е средновековно, разположено на голям хълм със запазени старинни каменни къщи и малки калдъръмени улички. Влизаме в голям полутъмен, притихнал храм. В съседното градче къщите също са със старинна архитектура. По пътя Мишел ми показва в далечината голям замък и ми обяснява, че държавата подпомага семейства, които решават да живият в такива замъци, да ги поддържат и в определени дни в месеца замъците могат да бъдат посещавани и разглеждани от туристи.
На 4 юни 2018 г., понеделник, с Мишел разглеждам Лион. Градът е третият по големина във Франция, разположен е в северната част на Ронската низина, при вливането на реките Сона и Рона. Тук през 17 век бързо се развива копринената индустрия и градът става европейска столица на коприната. В Лион е роден известният френски писател Антоан дьо Сент Екзюпери. Разглеждаме старата част на града, катедралите, античния театър.
На площада, пред операта, се срещаме с Андрея, есперантистка, секретар на есперантското дружество. Вечерта изнасям лекцията “Съвременната българска култура и литература” Следват множество въпроси и интересът към българската култура и България е голям.

5 юни 2018 г., вторник

Пътувам с влак от Лион за Марсилия, втория по големина град на Франция и най-голямото френско пристанище на Средиземно море. Отдавна мечтая да видя този средиземноморски град, основан от древните гърци. Чел съм много книги, гледал съм филми, чието действие се развива в Марсилия.
На гарата ме чакат Рози и Марко, есперантисти от дружеството в Марсилия, и веднага ме завеждат на обяд. В едно малко, но приятно ресторантче хапваме вкусна пица. Следобед в Марсилия пристига известната есперантистка Рене Триол, която бърза да ме разведе из града и покаже забележителностите.
Рене Триол е била председателка на френската младежка есперантска организация, а от 1995 г. до 1998 г. - член на Управителния съвет на Международния есперантски съюз. В момента е представител на Международния есперантски съюз в ЮНЕСКО. Завършила е руска филология, преподавала е руски език, а сега преподава есперанто.
Слънчево е, топло и тръгваме с нея към яхтеното пристанище. Отбиваме се в голямата и модерна градска библиотека, за да я разгледаме. Вървя по улиците, щастлив съм, че съм в Марсилия, наистина екзотичен, космополитен град. Покрай нас минават негри, араби, китайци и не знам още какви чужденци. Стигаме до пристанището, където са закотвени безброй модерни яхти. Рене Триол ми посочва остров в далечината и ми казва: “Това е остров Ив, описан от Александър Дюма в романа му “Граф Монте Кристо”.
Близо до пристанището се качваме на автобус, който ни отвежда до висок хълм, където се намира базиликата “Нотр Дам дьо Гард”, голяма, внушителна, изправена като закрилница над средиземноморския град. Строена е от 1853 г. до 1864 г. Влизаме, разглеждаме я - великолепно архитектурно творение. От хълма се вижда целият град като на длан. Рене Триол ми посочва различни забележителности.
Връщаме се и поемаме към салона, където ще бъде лекцията. Есперантистите вече ме очакват. Говоря за съвременната българска култура и литература. Отново следват различни въпроси и подробни отговори и разяснения.
След лекцията с влак заминаваме с Рене Триол за Ла Сиотат, града, в който тя живее. Близо е до Марсилия, но когато пристигаме е вече тъмно. Рене Триол ми казва, че в Ла Сиотат са родени братята Люмиер, създателите на киното.
Сутринта се срещам с есперантисти от града. Разговаряме за есперанто, за пътуването ми из френските градове, питат ми как се чувствам и какви са ми впечатленията от Франция, разказвам им за България.
На другия ден Рене Триол ме развежда из Ла Сиотат. Градът ме пленява с кокетните си бели къщи, с чистота и спокойствието си, с красивата крайбрежна улица. Струва ми се, че бих бил щастлив, ако живея тук. Разглеждаме кметството, влизаме в градския музей, в първото кино в града. Рене Триол ми показва имението, където са живели братя Люмиер. Баща им е бил химик и те още като деца са започнали да правят различни експерименти с химикали, така са стигнали до откритието на филмовата лента. И в Ла Сиотат има запазен старинен център с тесни улички и старинни домове. И тук говоря за съвременната българска култура и литература. Явно тази тема най-силно интересува французите. Присъстват и неесперантисти и специално за тях лекцията се превежда на френски език. Пристигнали са хора и от близки съседни градове, за да чуят лекцията, която предварително е обявена във вестниците, по местните телевизия и радио. Също и в Марсилия лекцията беше предварително обявена с моя кратка биография и информация за писателската ми дейност.

7 юни 2018 г., четвъртък

Сутринта в 10 часа потеглям с автобус от Марсилия за Монпелие. Вали проливен дъжд. Автобусът бързо се движи по магистралата, по прозорците се стича вода и почти нищо не се вижда. В 12,30 ч. пристигам в Монпелие. Цяла делегация от есперантисти ме чака. Веднага с кола ме отвеждат в дома на Серж Ейсерик, бившия председател на есперантското дружество в града. Той е около седемдесетгодишен, висок, строен, енергичен. Бил е учител по химия в колеж. Посреща ни съпругата му Моник, която е приготвила богат, вкусен обяд и всички сядаме на масата.
Домът на Серж и Моник се намира в околностите на Монпелие. Голяма триетажна къща, разположена на хълм, от който се открива чудна гледка. Пред трапезарията, в която обядваме, има просторна тераса. Дъждът е спрял и слънцето се подава иззад облаците. Една от есперантистките казва, че от терасата в слънчево време се вижда Средиземно море. Монпелие е в региона Окситания край река Лез на десет километра от Средиземно море.
Следобед с групата есперантисти отиваме в един културен дом, където разглеждаме изложба на детски рисунки. В този културен дом през учебната година се провеждат курсове по международния език есперанто.
На 8. 06. 2018 г., петък, разглеждам града. Водят ме във великолепната катедрала “Сен Пиер”, в Медицинския университет, един от първите медицински университети в Европа, основан през 1220 г. В Монпелие има величествена Триумфална арка. Влизаме в огромен парк, откъдето се вижда целия град. Денят е слънчев и разходката е приятна.
Лекцията е определена за 20 часа. В града има афиши, които информират за нея. Ще говоря за България и за черноморските ни градове. Присъстват и неесперантисти. Казват, че са дошли, защото през лятото ще посетят България и искат предварително да се запознаят с историята и забележителностите на страната ни. Подробно представям българската история от основаването на държавата ни до наши дни. Въпросите са много и интересът към страната ни е голям. Между присъстващите никой не е бил в България и затова искат да научат колкото се може повече.

9 юни 2018 г., събота

С влак пътувам за град Каркасон. На гарата ме чака Рене със съпругата си. С колата им се отправяме към дома на есперантиста Жорж, в селце недалеч от Каркасон. Вече съм в департамента Ариеж. По време на пътуването Рене подробно ми разказва за религиозното движение Катарство, което е било в този регион и за което много допринася българското Богомилство.
Жорж ни посреща сърдечно и след като обядваме ни казва, че е подготвил интересна програма за деня: среща с френски писатели в близкия град Верниол. Отиваме на срещата, където ни очакват няколко френски писатели. Задават ми въпроси за моето творчество на есперанто и на български. Жорж носи мои есперантски книги и им ги показва. Разговаряме за българската литература, за есперантската, за френската. Времето минава неусетно. Разменяме си книги, давам автографи.
След срещата с френските писатели отиваме в с Жорж в съседното градче Фоа. Тук изнасям лекция за привлекателните български черноморски градове.

10 юни 2018 г. неделя

Жорж е подготви нова изненада. “Днес - казва той - в местността Банат ще се проведе голяма писателска среща, на която искам да те представя.” Пътуваме за местността Банат. По пътя Жорж ми обяснява, че магистралата, по която се движим, води към Андора, значи сме съвсем близо до границата. Пристигаме в живописна местност. Наоколо е гъста гора, но на голяма поляна има сграда. Вътре, в просторен салон, е подредена изложба с книги и картини. Посрещат ни организаторите на срещата. Не след дълго започват да идват писателите и поетите, главно млади хора, повечето от тях автори на книгите, които са изложени. Срещата започва. Френските автори четат свои творби. Идва и моят ред. Задават ми въпроси за моето творчество, за българската и за есперантската литература. Прочитам откъс от мой разказ на есперанто, който Жорж е превел на френски.
Срещата продължава почти целия ден. Следобед започва да вали проливен дъжд. Сбогуваме се с френските писатели и поети и тръгваме с колата на Жорж в дъжда. Тази писателска среща ще помня дълго. Сякаш още пред очите ми са младите хора, които с вълнение четяха своите творби, рецитираха стихове на известни писатели класици, не само френски, но и испански. По всичко личеше, че са отдадени на поезията, на литературата.
На 11. 06. 2018 г. понеделник заминавам за град Мирпоа. Впечатляват ме централният площад с полудървените аркади и катедралата с готическа архитектура. Тук ме очаква група от есперантисти и неесперантисти. Давам интервю за френски вестник. Журналистката ми задава въпроси за есперантската ми дейност и творчеството ми на български и есперанто.

12 юни 2018 г., вторник

Денят е слънчев, но много скоро се появяват облаци и започва да вали. С автобус потеглям за град Тулуза, разположен край голямата река Гарона. Пътуването не трае дълго. В Тулуза ме посреща Марион Кенут, млада чаровна французойка, председателка на есперантското дружество в града. Казва каква е програмата ми: разглеждане на града, а вечерта посещение на езиково кафене. Вали и разглеждането на града се отлага. Вечерта към 18,00 ч. с Ричард Каш и съпругата му отиваме в езиковото кафене в центъра на града. Влизаме в неголямо помещение с няколко маси, около които седят млади хора и разговарят на различни езици. Има маса за говорещите испански език, маса за говорещите английски език, маса за говорещите есперанто и други. В това кафене хората идват, за да упражняват езика, който изучават.
Сядаме на масата, където са есперантистите и разговаряме. Обстановката е приятна и непринудена. Ричард Каш ми разказва, че е роден в САЩ, но като млад е бил войник в бившата Западна Германия. След края на военната служба решава да остане в Европа. Заминава за Холандия и тъй като още като ученик е изучавал есперанто, започва да работи в Централата на международния есперантски съюз в град Ротердам. Посещава есперантските конгреси в различни страни и по време на конгреса във Финландия се запознава със съпругата си Жан-Мари, французойка. Сключват граждански брак и заживяват във Франция, в град Тулуза.
В кафенето една от есперантистките ме пита за България и ми разказва, че точно днес полицията в Тулуза е арестувала група от пет роми от България, които са се занимавали със сутеньорство. За съжаление във Франция по-често се чува за подобни случаи, свързани с България.
След като излизаме от кафенето Ричард и Жан-Мари ме развеждат из центъра на града. Отиваме в старата част с красивите сгради и малките улички, оттам продължаваме към базиликата „Свети Сатурнин”, строена през 1080 г. - 1120 г., величествена и красива.
На 14. 06. 2018 г. сряда изнасям лекция на тема “Оригиналната есперантска литература”. Тук, в Тулуза, за първи път от началото на моята обиколка във Франция, говоря за есперантската литература, за романите, за повестите, за сборниците с поезия и разкази, за драмите на есперанто, за литературата, която има вече 130-годишна история и на която се създават художествени творби в цял свят. На катедрата пред мен са наредени моите есперантски книги и след лекцията давам автографи и отговарям на множество въпроси.

15 юни 2018 г., петък

С автобус пътувам за град Брив. Днес вече не вали. Времето е хубаво, слънцето огрява всичко наоколо и аз с интерес гледам потъналата в зеленина планинска местност, през която се движим. Пристигам в Брив. Посреща ме група есперантисти от Брив и от близкия град Перигьо. Веднага ме завеждат на обяд в голям елегантен ресторант. След обяда ми казват, че най-напред ще посетя Перигьо, а после ще се върна в Брив. С есперантиста Клод Лабета, председател на есперантското дружество в Перигьо, и с колежката му Мартин потегляме с колата му за Перигьо. По пътя спираме да разгледаме голямата и известна пещера Ласко.
Пещерата е уникална. Открита е случайно през 1940 г. от четири момчета. В пещерата има рисунки на първобитните хора, които според учените са отпреди 17 000 години. Рисунките, доста големи, изобразяват различни животни: коне, бизони, елени, глигани. По всяка вероятност пещерата е била светилище, в което първобитните хора са почитали животните. Рисунките са само на животни, има една единствена - на човек. Тъй като изображенията в истинската пещера са заплашени от изчезване, поради климатичните промени, е направено точно копие на пещерата. Екскурзоводката подробно обяснява всяка рисунка, а разглеждането на цялата пещера трае повече от час. Пред входа има големи групи от чуждестранни туристи, които търпеливо изчакват реда си, за да влязат.
С Клод Лабета продължаваме за Перигьо, град в департамента Дордон, региона Нова Аквитания, в долината на река Лед.

На 16. 06. 2018 г., събота, изнасям лекция за България и за българската история. Салонът е препълнен. Присъстват есперантисти и неесперантисти. Със синхронен превод превеждат от есперанто на френски. Интересът към България е доста голям. От присъстващите само един господин е бил в България през осемдесетте години на миналия век, но е запазил хубави спомени за нашата страна. Разказва, че е бил на Черноморието, в различни градове и в Рилския манастир. Възхитен е от Рилския манастир.
На лекцията присъства и господин Гилес Табард от град Брив, учител по френски език и директор на гимназия. Той е председател на есперантското дружество в Брив и след края на лекцията заминаваме с колата му за Брив. В културния дом на града изнасям отново лекция за България и за българската история. И тук преводът е синхронен, защото присъстват французи, които са били в България и плануват през лятото отново да посетят нашата страна. Задават ми много въпроси и казват, че България им харесва. Един господин, който е бил във Варна, е научил няколко български думи: шопска салата и мастика.

На другия ден, 17. 06. 2018 г., неделя, господин Табард ме развежда из околностите на град Брив. Посещаваме известен манастир, влизаме в катедралата „Сен Етиен” до манастира. Недалеч се намира забележителна гръцко-католическа църква. За французите такава църква е рядкост, защото, както в православните църкви, и в нея има олтар и икони. Недалеч от Брив има градче, което се нарича Червения град. Къщите са построени от червен камък, който се намира само тук в околността. Господин Табард ми обяснява, че навремето повечето жители в градчето са били богати, съдии, нотариуси, и са построили по-големи, двуетажни, триетажни къщи. С нас е и госпожа Исабела Жакоб. Тя е председателка на есперантското дружество в град Лимож.

18 юни 2018 г., понеделник

Сбогувам се с господин Табард и с колата на госпожа Исабела Жакоб заминаваме за Лимож, следващия град, в който ми предстои да изнеса поредната лекция. Градът се намира в Централна Франция, в региона Лимузен, разположен около река Виен.
Денят е малко мрачен, но не вали дъжд и затова можем да се разходим в околността. Посещаваме един замък, недалеч от Лимож и малък живописен град. Вечерта пред есперантистите от града говоря за България и българската история. Показвам фотоси от различни български градове. Слушат ме с внимание, а после отново следват многобройни и най-различни въпроси.

19 юни 2018 г., вторник

Рано сутринта с колата на госпожа Жакоб потегляме за град Шатору. Преди да влезем в града, спираме да разгледаме замъка, където е живяла известната френска писателка Жорж Санд. Тук ни чакат няколко есперантистки от есперантското дружество в Шатору с председателката им госпожа Маривон Хувез. Замъкът е забележителен. Екскурзоводката подробно ни разказва за живота и творчеството на Жорж Санд, приятелството й с известните композитори Ференц Лист и Фредерик Шопен.
След разглеждането на замъка се сбогувам с госпожа Исабел Жакоб, която се връща в Лимож, а с госпожа Маривон Хувез потегляме за Шатору. Госпожа Хувез е била начална учителка и като всяка учителка ми е подготвила доста голяма подробна програма. Показва ми списък, в който са изброени кои забележителности трябва да видя в Шатору и в близките до Шатору градчета. Разбирам, че за два дни няма са успеем да видим всичко, но се съгласявам да опитаме.

Рано на другата сутрин, 20. 06. 2018 г. сряда, потегляме с колата на госпожа Хувез към градчето Жаржилес, което може би е на шейсет километра от Шатору. Най-голямата забележителност в това малко романтично градче е къщата на Жорж Санд, в която тя е прекарала последните години от живота си. Почти целия ден прекарваме в градчето. Времето е прекрасно, дори малко горещо. Обядваме в не много голям, но приятен ресторант. Къщата, в която е живяла Жорж Санд е малка, само три стаи, но атмосферата в нея е творческа - писмена маса, малка библиотека, малка спалня. В отделна стая има музейна сбирка, в която се виждат книги на сина на Жорж Санд, който е бил голям природолюбител, събирал е редки пеперуди и е написал няколко книги.
Вечерта е лекцията. Залата е препълнена и тук присъстват неесперантисти, за които е осигурен синхронен превод. Говоря за България, за българската история, за съвременния живот в страната ни. Въпросите са много.

На 21.06. 2018 г., четвъртък, госпожа Хувез ме развежда из Шатору, показва ми забележителностите на града. Следобед заминавам за Париж. На гара Аустерлиц ме посреща Мариан Пиеркуин, казва ми, че денят 21 юни е празник на музиката във Франция и в целия Париж, на много улици свирят оркестри, хорове изпълняват народни и класически песни. Хората танцуват - истински празник. Разхождаме се с Мариан и с приятелката й Лора Патас. Спираме се, слушаме изпълненията на оркестрите и на хоровете.

22 юни 2018 г., петък

С Ерик Елеард и с Лора Патас разглеждаме града. Най-напред отиваме на хълма Монмартър и влизаме в белоснежната “Сакре Кьор” - базиликата, построена в романско-византийски стил. Строежът е продължил от 1874 г. до 1917 г. В храма се съхраняват уникални статуи от сребро на Господ и на Божията Майка с младенеца, дело на Пол Брюне. Разхождаме се из Монмартър, покрай много художници, очакващи туристите. Тук е музеят на Салвадор Дали, влизаме и го разглеждаме. Ерик ми обяснява, че в света има само два музея на Салвадор Дали: в Испания и в Париж.
Отправяме се към центъра на града. Разглеждаме Националната библиотека, влизаме в театър “Комеди Франсез” разглеждаме част от Лувъра, тръгваме по “Шанз Елизе”. Не е възможно за един ден да се види прекрасната френска столица.
Вечерта е лекцията. Говоря за есперантската литература. Споменавам литературните периоди и най-изтъкнатите писатели и поети от всеки период. Спирам се на отделни произведения и автори. Отговарям на въпросите. Това е моята последна лекция във Франция. На следващия ден отлитам за България.

23 юни 2018 г., събота

Мариан Пиеркуин ме изпраща на летище “Шарл де Гол”. След около два часа и половина ще съм в София.
Моята обиколка във Франция завършва успешно. Радостен съм, че се срещнах и се запознах с много французи на различна възраст и с различни професии. Говорих за България, за забележителностите, за историята ни, за съвременния ни начин на живот. Събудих у новите ми френски приятели интерес към страната ни. Много от тях казаха, че непременно ще посетят България и че благодарение на моите лекции са научили много за родината ми. За тях вече България не е непозната и далечна страна, на която са гледали с подозрение и недоверие. Благодарение на международния език есперанто изпълних една благородна дипломатическа мисия в полза на родината ми.

София, 10. 07. 2018 г.