Красимир Власев

БЕГЛИШКАТА ГОРА

Лятото преди да замине на фронта,
в местността Беглика край Батак, Дебелянов
пише стихотворението “Гора”.

Гората, в която
Дебелянов е написал “Гора”,
търсих следи от поета.
Газих в девствените недра,
спъвах се в корени и легенди,
самодиви надничаха зад истински храсти,
прелитаха крилати метафори,
потокът ромолеше на местен диалект…
И дали защото и аз бях с брада,
или гората от старост бе късогледа,
чух шепот, подобен на листопад:
“Ех, остарял е, а колко бе млад…”

ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА

на Н.

Изтривах телефони на мъртви приятели
и по инерция изтрих номера на приятел,
който доверието ми беше предал.
И макар, че това стана случайно,
знаех - в света случайности няма.
Може би в този час на своя балкон
той пиеше бира, дъвчейки суха сьомга,
което не доказваше, че е жив, а само,
че има живот след смъртта.

***
Сред чуждия град аз бях непознат,
без приятели и роднини. Просто бях сам.
Стъпките ми по тротоара напомняха стъпки на “ямб”.
Лутах се по оживените улици, като изгубен в чужд език
и все не отривах търсения адрес.
Така на чужденецът убягва желаната дума.
После дъжд ме запрати във входа на някакво кино.
Стоях гръб долепил в афиш жълт.
От хората бързащи до мен никой не спираше,
за малко спря само… дъждът.

ОТКРИВАНЕТО НА АМЕРИКА

Америка -
тази голяма грешка
на Колумб,
великият мореплавател,
поел на път за Индия…
Водите на океана
синеели индигови
и корабите, минали
през тях,
се удвоили,
после утроили…
Ефекта на индигото
растял,
превърнали се
в многочислен флот
с огромни тежки
самолетоносачи,
готови всяка точка
на света да разрушат…
Америка -
жестоко доказателство,
че и великите
понякога грешат.

2005 г.

***
Надува буза горският мравуняк,
като човек при силен зъбобол…
Стотици мравки във синджир безшумен
съединяват връх и дол.

Решават просто сложните проблеми.
Снижим ли се над тях на колене
ще видим колко са обединени,
а нямат нищо общо с ООН…

2005 г.