Лозан Такев

Вече публичното пространство разнесе новината, че на Историческата поляна в Стара планина на общопартийния събор на социалистите тази година ще свири Оркестърът за сватби и погребения на Горан Брегович… Много подходящо е оркестър за погребения най-после да има на върха!

Три десетилетия там един паметник на културата гине… Агонията на този архитектурен шедьовър за времето си, уникален и за европейската култура, е подходяща за опело, за траурна и погребална музика. А това Горан Брегович го умее най-добре… И сигурен съм, ще се справи блестящо.

Построен през престъпната1981 година, Домът-паметник на БКП живя само осем социалистически години. След 1989 година за него времето е повече от престъпно и вече 29 лета горе Чинията извиква срама ни и чувството на неодобрение, ненавист и десетки въпросителни към всички, от които е зависело опазването, консервацията, реставрацията, ремонта и недопускането на вида, в който е особено сега това забележително архитектурно чудо…

И собствеността можеше да има най-справедливото и общовалидно решение, а не да предизвиква още подмятания, неудобства и неглижиране от управляващите, които да са били те през всичките преходни години…

Да ви припомням ли имената на първите хора в БСП през това време? Всичките, или повечето от тях са все успешни политици. Поне така се мислят. И така ги приемаме…

Освен покойният Александър Лилов, Жан Виденов, Георги Първанов, Сергей Станишев, Михаил Миков, имаше и социалисти с по седем-осем мандати в Народното събрание, министри, вицепремиери, премиер, президент два мандата, председател и заместник председатели на парламента, европейски депутатати, все знакови родолюбиви личности.

Да не изброяваме колко милионери и други заможни българи сред тях има и не можаха да се обединят и да съберат всичко на всичко не повече от един-два милиона български лева, за да спасят и заличат разрушенията, кражбите, щетите от метереорологичните условия, да укрепят, да консервират и ремонтират след вандалщината, безхаберието към това свято историческо място - Чинията, която на всичко отгоре е и уникален туристически обект в планината.

Е, затова в последните години не се изкачвам на този връх.

Няма да съм там и 127 години след първия конгрес на БРСДП на Димитър Благоев - Дядото.

Защото се срамувам от …Бузлуджа.

И от всички, от които е зависело днес паметникът да стои заключен и с денонощна полицейска охрана, защото влизането вътре е забранено и може да завърши с трагични последици от разрухата…

Защото Чинията извиква само въпроси без отговори вече толкова години и нормалният човек няма как да приеме каквото и да е обяснение от всички споменати по-горе и онези след тях…