СЪВРЕМЕННА БАЛАДА
СЪВРЕМЕННА БАЛАДА
Виждаш само черни тухли
всичко вятъра отвя,
преди месец къщицата
в огън буен изгоря.
Мъж живя там със жена си
и със двете си деца;
помня още жълтите им
и нерадостни лица.
Той без работа остана
месец… пет… безчет дори,
и неволята се вмъкна
и ги всички състари.
И жената ги остави -
първа си отиде тя:
струва ми се, бяха прави,
никой сълза не проля.
И пак дните завървяха,
като тягостна река
и се свиваше в закана
ден из ден една ръка.
Свиваше се и най-после
се отпусна. - Сякаш знак,
че зад тъмните прозорци
светва сред последен мрак…
Нощ. В кошмар децата спяха.
Той ги хрясна. И тогаз,
със себе си преди да свърши,
стаята поля със газ.
Ето, нищо не напомня,
що е било тук преди:
две-три тухли почернели,
после… никакви следи.
——————————
в. „Завой”, 1939 г., г. 1, бр. 4, юни 1939 г.
ИГРАТА НА МОРЕТО
Бряг. Безбрежни екове.
Разигра се пак морето…
В таз игра през векове
чувам на света сърцето.
Облаци във вихрен бяг
чезнат, чезнат в надпревара.
Страх ли от невидим враг
без посока ги подкара?
Светне. После тъмота
над водата се развива;
непонятна самота
бавно залива обвива.
И тревожни гласове
в смут се гонят към небето.
Гледат тъмни брегове,
разигра се пак морето.
——————————
сп. „Морски сговор”, г. 12, бр. 7, 1935 г.
КЪДЕ ОСТАНА ТОЙ?
Мъгла морето стисна пак
в прегръдките си ледени,
и грабна святия покой
на две очи приведени.
Къде остана той?
Незнаен път… Сред воден прах
отпуснат стяг. Заспалите
ще чуят ли пак бодрий вой
в платната оживялите?
Къде остана той?
Една усмивка само знам
над тъмни бездни зинали.-
Пратете своя слънчев зной
о, дни, отдавна минали!
Къде остана той ?
Минавай, ден, стопи се, нощ
на слънцето във блясъка
и чуй във глухия прибой
на чайките сред крясъка:
Дали се връща той?…
——————————
сп. „Морски сговор”, г. 13, бр. 6, 1936 г.
ЧАЙКИ
Ширнало се е морето,
сякаш няма брегове,
а над него от небето
слънчо чайките зове.
И те литват среброкрили
рано, рано сутринта,
първи те да се окъпят
в светлосинята вода.
1940
