„ЕДИНСТВЕНО ПРОМЯНАТА Е ЗНАК ЗА СВОБОДА”
Отзив за стихосбирката „Опасно честно” от Петко Каневски
Всеизвестна истина е, че всяко нещо го очаква богато бъдеще, ако има добро минало. Това важи и за поредната стихосбирка на поета Петко Каневски „Опасно честно” /Изд. „Светулка 44 АТЕНЕЙ”, С., 2014, 2016/.
Любителите на лириката вероятно си спомнят неговите предходни поетични сборници: „Виж луната”/1998/, „Живот на кредит”/1998/, „Звездни вулкани” /2001/, „Горе ръцете” /2009/. Те показват безкомпромисната гражданска позиция на автора към нашето съвременно общество.
И в тази стихосбирка поетът Петко Каневски използва доста пъстра тематична палитра, за да изрази вълненията на лирическия герой. Заглавията на четирите раздела на книгата говорят за многоизмерността на неговите творчески послания.
Ето ги и тях: „Покоят ми нарамил е най-стръмните пътеки”, „Все същите неща ме будят тъй различен”, „Една любов сред всички други и всички други в нея”, „Но не повярвах в огледалните си образи”.
Те са твърде обстоятелствени, но чрез своя подтекст са магистрални указатели с отправни посоки не само към следващите произведения в лирическия раздел, а и към целия сборник.
За начало на книгата авторът е дал предпочитание на открито гражданските творби да „водят четата” на неговите тревожни и драматични размисли. На челно място сред тях е стихотворението „Опасно честно”.
То още със самото си появяване пред читателя заявява не само като смел драматичен герой с ярък мъжки темперамент, а като същински лирически войвода на устременото словесно войнство:
Опасно честно е да бъдеш честен.
Върхът на копието значи Свобода.
По-нататък поетът изповядва своята непримирима тревога и бунтарска страст на български гражданин. В началните години на ХХ1 век няма и следа от Ботевския идеал на борците за национална свобода. Няма и капка почтеност от Вапцаровската вяра, че „животът ще стане по-хубав от песен”:
Да бъдеш Истина е пак опасно честно.
Горчи отвсякъде морето от Лъжа.
И още:
Да пазиш вярата си е опасно честно
през изкушения - примамки на греха.
Все в тази мажорно-тревожна гама на настъпателност звучат и другите творби от първия раздел на книгата. Несъмнено, по сила на словесната атака най-органично с „Опасно честно” се родее „Тревога”.
Те са заквасени с една и съща бунтарска подкваса! Зареждат читателя с устремна енергия за вик на съвестта. Предизвикват го да изкрещи от мъка заедно с лирическия герой:
Защо мълчиш, народе? Родината я няма.
Очите ти изтичат в доброто старо време.
Децата ти - в чужбина. Надеждата - голяма,
че с Евро се лекува и занемялото ни племе…
Поетът страда заедно с хилядите майки и бащи, които с мъка преживяват дните си без своите родни чеда, прокудени на гурбет по чужбина. В хоризонта на настоящото българско общество няма никаква светла перспектива за прераждане.
След такива драматични стихове как да не се присъединиш към тревожните чувства на автора не само с вопли от безпомощност, а и с призив за граждански протест срещу похабените духовни ценности и потъпканите национални идеали:
Българийо безсмъртна, Българийо едничка,
мъжете ти къде са, мъжете ти къде са?!
При преобладаващата ни скопена от бунтовна страст днешна поезия не може човек да не се възхити на подобни стихове! Те ни подсещат за камбаните на Априлското въстание през 1876 година.
Напомнят ни за призивите на борците за национално освобождение: „Свобода или смърт!” Напомнят ни и за щурмовите команди: „Напред! На нож!” по време на Балканската освободителна война през 1912 година?
Уви! Днес малцина българи ще ги чуят с такава родолюбива душа и с такова неукротимо сърце. В едно от следващите стихотворения с твърде многозначителното заглавие „Полет” поетът отново задава драматичния въпрос, изричан с всякакви различни думи, които означават все една и съща гражданска тревога:
И кумирите твои, и кумирите мои
ни напомнят повели, победи и рани.
Седем на чужди и шест на свои -
колко още ще сме роби, акране?!
А в самия край на сборника поетът пак изповядва своя гражданския бунт като родолюбив мъж с неукротим темперамент:
Аз чакам да паднат бездарните маски.
/Време за подмяна/
Другата доминираща тема в книгата е любовта. Елегията „В края на нощта” има белега на любовната лирика, защото тук съществува интимното обръщение на лирическия герой:
Ела, любима, сред жарава от въпроси,
срещу блата от клюки и палати опази ме!
Но това не е само обикновено любовно послание на една ярка мъжка личност, която страда в безпощадна самота и безизходица и търси спасение в интимни ласки. Предходният текст говори за много по-значима тревога:
Препускат живи ветрове във нас
и стенат старите, ръждясали окови,
от болни сметки и предателства без глас.
Омръзна ми от вярата без думи нови.
Духовната симбиоза на граждански и любовни мотиви е характерна за повечето творби, включени в сборника „Опасно честно”. Интимният порив в тези стихотворения не пъпли като ленива река с безброй плитчини през равната Тракийска низина.
Тук чувството тече бързешком като планински ручей, преодолявайки всякакви препятствия, за да вдъхне свежест и красота на цялата околност. То живее, за да радва душите на двамата влюбени.
В лиричния контекст те са естествени мъж и жена: жизнени, пламтящи от плътски страсти и духовни съкровища, а не лустросани манекени на улична витрина.
В тази любовна страст не бушуват само радост, щастие и милувки. Има и разочарование. Има и тъга, и страдание от раздялата:
Но горчивият дъжд, но горчивият дъжд,
щом пристигне при теб отдалече,
ти къде ще се скриеш в този свят изведнъж?
На кого ще разкажеш съня неизречен?
/Горчив дъжд/
Понякога любовта е прекалено въздигана, друг път е незаслужено отритвана, но щом е истинска, тя продължава да пламти. Въпреки елегичното и доста минорно настроение в някои интимни творби, дори и в тях оптимизмът преобладава.
Обичта радва душата на влюбения със своята прераждаща сила. Вдъхновява го за пълнокръвен живот. Ето как съвсем простичко и в същото време тъй неподозирано силно завършва изповедното стихотворение „Обич”:
Обичам те! И слънцето да спре,
дявола ще хванем за рогата!
При такова откровено обяснение в библейски стил какво повече може да иска една жена от влюбения мъж?! Такава поанта може да хрумне само на поет, който има истинския дар Божи да се превъплъщава и в най-потайните чувства на човешката личност.
Текстовете на интимните стихотворения в сборника са организирани като дълбоко изстрадани писма на лирическия герой до неговата любима. Тези споделени признания са наситени с емоционална обагреност и житейска мъдрост. Във всяко от тях звучи като рефрен от любовна серенада откровението:
Но в грях заченати, на грях обречени,
Адам и Ева сме и търсим рая нов.
/Обреченост/
Много са темите, които е побрала в себе си тази неголяма стихосбирка. Няма как да се изтъкнат всичките. Редно е да припомним кумирите на Петко Каневски: Ботев, Вапцаров, Яворов, Дебелянов, Пеньо Пенев, Лев Толстой и др. Те са главните репери на неговото духовно кредо.
Да не забравим и стожера на славянската духовна култура и православието Русия. Очевидно е и преклонението на поета към музиката. Да не пропуснем и признателността към майката. Да не пренебрегнем и драмата на селския дядо в градския панелен блок:
В гърдите му - жребецът цвили
и блъска със копита по балкона,
премерил полет право над площада.
Искри да сее. Да запали склона…
И да заключи портите на ада.
/Балкон/
Стихосбирката „Опасно честно” от Петко Каневски спокойно може да се бележи с печат: „Мъжка поезия”. Тук лирическият герой не е площаден фалцетен оратор, а откровен събеседник с читателя, който още в началните страници на книгата заявява с ясен глас, без креслив триколорен патос:
О, смяната на караула е гротеска,
в която няма истински герой.
Равносметката от внушенията на подобни слова е категорична. Сменят се само властниците, а властта на безправието и бездуховността си остава все една и съща: бетонирана за необозримото бъдеще! И читателят няма как да не се запита: „Докога?”
Най-добрите творби в драматично-призивната поезия на Петко Каневски продължават борческата традиция от вулканичния устрем на Ботевите поетични творби.
Право на това ни дават стихотворенията „Опасно честно”, „Елегия за свободата, „Тревога”, „Смяна на караула”, „Полет”, „Време за подмяна”, „В края на нощта” и някои други.
При всеки следващ прочит на сборника се откриват нови нюанси на поетичния порив на автора.
Отделните стихотворения в тази прецизирана и монолитна книга съдържат всички характерни качества на включените в нея 44 творби.
Те впечатляват със своята многопосочност на лирическите внушения и полифоничност на изразяваните чувства.
Съчетават в себе си вълненията на една неспокойна съвременна личност, проявяваща себе си с ярка страст и непримиримост към обществените недъзи както с гражданската си позиция, така и с личните си отношения между хората. Това най-добре е фокусирано в поантата на стихотворението „Русия”:
Единствено промяната е знак за Свобода!
Стихосбирката „Опасно честно” недвусмислено доказва, че поезията на Петко Каневски не е някое лично екзотично занимание - тя е лицето на неговата гражданска и естетическа същност.
2018
