ПЕСЕНТА НА ОРФЕЙ… ВМЕСТО ВИЗИЯ
ПЕСЕНТА НА ОРФЕЙ… ВМЕСТО ВИЗИЯ
Май миналото и престъпно вчера време
алтернатива друга заслужава.
И кой каквото да е дал и да е вземал,
България тук имаше държава…
Тук имаше народ, за който пеем…
Мечтаехме, в ръцете с план за утре…
Сега, уви, земята на Орфей е
без визия парцел земя на мутри…
И щом години управляват, разпореждат
с богатствата на всички днес в страната,
къде вървим без вяра и надежда
в републиката чиста, че и свята!?
Защо сега едно говорят всички в зала,
а друго става, друго ни преследва?
И изходът е все през Терминала!
Такава ли е точката ни гледна?
Ще кажете, че пак е носталгична
и песента за вчера и Орфея…
Простете питането малко неприлично,
но друго да попитам аз не смея.
Каква е истината, господа, сега кажете!
И обещаната промяна днес къде е?
Поне частица от мечтата ни върнете,
тъй както някога е пял Орфей за нея.
Антоново,
5 юли 2018 г.
ДУШАТА НА ДЕТЕ…
От заник слънце озарени
алеят морски ширини.
В игра стихийна уморени
пак идват Яворови дни…
И Пейо с обич ни повежда
по своя тих сиротен път,
оставил искрена надежда
в живота си и в свойта смърт.
В игра стихийна уморени
и с песен ще ни поведе
една звезда благословена
с душата вечна на дете…
А корабът се носи леко…
И леко ще ни приюти
в една беседка край морето
и Яворовите мечти…
14 юни 2018 г.
ПУЛОВЕРЪТ НА МАМА…
В НАЧАЛОТО НА НАШАТА ПРОМЯНА
ОТ НАС ВНЕЗАПНО СИ ОТИДЕ МАМА…
След кратко боледуване остана
с мен болката, че нея и до днес я няма…
Преди това пуловер ми изплете
за дългите студени нощи,
в които тя като свещичка често свети
край мен и все ме стопля силно още…
Един пуловер вълнен още нося,
от времето прояден, от молците…
И с майчини ръце той ме докосва,
а нафталинът връща спомена за дните…
Е, преходът, уви не свърши, продължава…
И тоя спомен покрай него с мен остава,
че в тоя незавършил и безкраен преход
ме топли още мамината дреха…
СТАРАТА КЪЩА
Дървото се оказа издържливо.
И гредоредът още къщата крепи.
За дървояда е неприемливо.
Над него още някой пее тук и спи…
След сто години къщата изпълва
гласът на Самуил - пореден внук.
И скърца, и се радва подът дървен…
Животът продължава още тук.
След сто години плач и смях отекват
в гредите дървени,
на двора в летен дим…
Живее къщата,
щом песента не секва
край бебешкия вик неукротим…
7.07.2018 г.
Кв. Еревиш, град Антоново
