ЛУННАТА СОНАТА
ЛУННАТА СОНАТА
Аз по-красива музика не знам
от шепота дъждовен във листата,
когато слушам „Лунната соната”
и светло е в душата като в храм.
В такава нощ как може да се спи?
В такава нощ душата ми ликува
и сякаш неусетно се лекува
от всички болки и горчивини.
ТЪГА
С кого тъгата си да споделя?
Из псалтира
Кому е нужна твоята тъга?
Кому си нужен ти, човече божи?
И кой на твоето сърце ръка
приятелска грижовно ще положи?
Ще те отминат като празен звук,
ще те захвърлят като вехта дреха!
Нима не си разбрал - светът е чужд,
от него не очаквай ти утеха!
Сред целия човешки необят
нима остана вече нещо свято?
Все по-безмилостен е този свят
и все по-беззащитна - добротата!
СОФИЙСКИ СПОМЕН
Щастливи пленници на листопада,
на златния софийски листопад,
вървяхме с теб - невероятно млади,
през кръстопътния на музи град.
И сякаш всички негови оркестри
за тебе свиреха във този час,
танцуваха звездите вихрен валс
и падаха над нас узрели кестени.
Не бяхме ли тогава с тебе двама
поети, вдъхновени от любов?
Градът със празничните си камбани
ни прати своя светъл благослов.
РЕПЛИКА
Продават училище
Из печата
Дедите ни - училище да има,
от залъка си късали са те,
за да звъни едно звънче любимо,
да буди всяко българско дете.
Къде сте днес, родолюбиви люде?
Къде остана българската свяст?
Търговци шетат - безпросветни юди:
продават изграденото от вас!
