Лидия Николова

Из „Есета за етикета” (2018)

„В творчеството и в живота усмивката и
комичното ни отдалечават от нашите
претенции и ни връщат към смирението.”
Ромен Гари

ДЕНЯТ Е ДОБЪР, ЗАЩОТО СЕ СРЕЩАМЕ

„Всяко съвършенство изразява не само себе си,
но и цял един сроден нему свят.”
Шатобриан

В началото бе поздрав. Ако така перефразираме Библията, бихме могли да определим онзи първоначален знак, чрез който двама срещащи се показват един на друг, че взаимно са забелязали присъствието си. Още от стари времена хората са придавали особено значение на нюансите в думите и жестовете при поздрав. Изучили са ги, регулирали са ги и са ги превърнали в свой многозначителен и задължителен ритуал. Неспазването му понякога е можело да предизвика прекъсване на държавни преговори и враждебност между владетели.
В зависимост от формата си всеки поздрав е предназначен да изрази предразположение, внимание или почтителност. Колкото разнообразни са вариантите в отношенията между хората, толкова тънки са и различията в поздравленията помежду им. При днешните улеснени и засилени контакти приветствието губи своята приповдигната ритуалност, но от това то не става по-малко желателно и значимо. Защото, освен че е белег на добро възпитание, то улеснява личността бързо и гладко да намира пътя към комуникация в различни среди.
Почти при всяка среща се предполага изпращането на някакъв макар и бегъл привет. Неговите отделни елементи са лекото кимване, придружено с „Добър ден”, „Здравей”, усмивка, ръкуване или дори махване с ръка. С традиционното на всички езици „Добър ден” хората съвсем не констатират метеорологическите особености на времето, а отбелязват удоволствието от взаимната среща, колкото и условно да е то. Казват си сякаш: „Денят е добър, защото се срещаме”.
Изисканите маниери предполагат мъжът пръв да поздрави жената. По-младият пръв приветства по-възрастния, а подчиненият - своя началник. Понякога възниква въпросът кой между равни пръв да поздрави. Според етикета отговорът е: цивилизованият човек не забравя поздрава си. Дори може висшестоящият пръв да приветства своя подчинен. И с това да му даде пример на възпитание и такт. Стига другият да има чувствителността да ги схване. Има и друго, старо, но запазено правило на вежливостта. Според него кавалерът изчаква дамата първа да подаде ръка. В миналото неспазването му е водело до редица недоразумения. Днес не са малко обаче онези, за които любезностите на поздрава са излишно изразходване на усилия. Те дори не кимат в отговор. Все пак и най-бегъл поздрав не може да се получи, ако хората не се гледат. Затова не подавайте никому ръка с поглед, зареян в хоризонта. Освен, ако не сте решили да го обидите.

——————————

С ЕТИКЕТНИТЕ ПРАВИЛА ПОТИСКАМЕ НЕГАТИВНИТЕ РЕАКЦИИ

„В обществото нашите недостатъци проличават
по-силно, а добрите ни качества избледняват.”
Франсоа Волтер

Подобно на онзи литературен герой, който като започнал да учи граматика, разбрал, че цял живот е употребявал условно наклонение, така и тези от нас, които не са се интересували от правилата на етикета, щом се запознаят с тях разбират, че макар и несъзнателно, многократно са ги прилагали във всекидневието си. Защото всеки е имал повод да се убеди в благодатния ефект от вежливостта, без непременно да я облича в понятия като етикет, етичност или толерантност. Случва ни се също да желаем да проявим внимание и уважение към някого, да избегнем двусмислието в постъпките си като приложим някои от правилата на учтивостта, само че не сме съвсем наясно с тях. Кое от тях и как ще го приложим зависи от конкретната ситуация и от вътрешната нагласа на двете страни.
Когато например сме посрещнали гостите си с деликатна любезност пред подходящо подредена и сервирана маса, като поканени някъде, не сме забравили да се извиним за направеното закъснение или не сме опитали да обсебим вниманието на компанията - ето че с това вече сме приложили някои от „правилата на усмивката”, на приятелското предразположение, на уважението. Чрез подобни на пръв поглед дребни жестове, сме изразили съзнателно или не, чрез усилие или по навик, стремежа си при общуване да избягваме не само неловките положения, но и конфликтността, още повече грозотата и грубостта.
Най-важното заключение е, че като зачитаме достойнството на другия, можем не без основание да очакваме и той да зачита нашето. Във всички случаи, показвайки уважение към другия, ние косвено уважаваме самите себе си, като хора, които притежават и не нарушават основните принципи на човешкото достойнство. А по-чувствителните и възприемчивите не могат да не забележат и да не оценят това. Системно прилаганите дребни жестове на внимание, грижа и толерантност към околните, когато се превърнат във всекидневен начин на поведение, не само подобряват и омекотяват обстановката, в която живеем, променят представата, а от там и отношението на другите към нас, но преди всичко улесняват осъществяването на общата цел, която обикновено ни събира.
Етикетните правила ни помагат да преодоляваме моментните си настроения и да потискаме негативните си реакции. Учат ни, че преди да пожелаем да внушим уважение у другите към нас, трябва ние самите по-често да се вглеждаме в постъпките си. Препоръчват ни да признаваме пред себе си проявените някъде неделикатност, нетактичност или неподходящ за даден момент жест, за да избегнем негативния им ефект. Подсещат как да не ги допускаме. Ако вчера сме се усмихвали на някой познат, днес не можем да го отминем без поздрав, само защото сме в лошо настроение. Нито можем след като сме били поканени на вечеря и сме приели, а после без предупреждение не сме отишли, да обясним постъпката си с: „Не бях гладен”. Домакинята, например, би засегнала някого от присъстващите, ако не спази установените правила и започне първо да сервира на онези свои гости, които повече уважава и обича. Нито е редно тя да каже на по-рано дошлите от поканените: „Най-важната ни гостенка още не е дошла”. И да не проявяваме любезността си само пред външните лица, да съхраним от нея и за близките си. Те може би повече са заслужили, и ще я оценят.

——————————

ПРЕДИЗВИКВАЙТЕ ОТГОВОРИ С „ДА”

„Колкото повече работа си свършил, толкова повече си живял.”
Имануел Кант

За приятното и успешно общуване, особено при ново запознанство първите разменени реплики са от голямо значение, отколкото обикновено се осъзнава. Желателно е те да бъдат по-общи и неутрални, защото в тях винаги се съдържа и елементът на психологическо „опипване на почвата”, на пробване настроението на другата страна и готовността й за контакт в момента. Неслучайно при среща англичаните с първите си изречения ритуално обсъждат универсалната тема за времето. Нашето „Добър ден” носи същия проучвателно-позитивен заряд.
Едно древно правило за подхващането и завързването на разговор съветва да изберете за начало поредица от въпроси, на които другата страна с голяма вероятност ще ви отвърне с „Да”. Колкото повече позитивни отговори даде събеседникът, толкова по-уклончливо би могло да бъде и неговото окончателно „Не”. И с колкото повече „Не”-та започне той общуването си, толкова по-проблематичен би бил желания от вас резултат. Началните добронамерени фрази помагат да бъде избегнат или смекчен конфронтационния климат.
Особено важно при делови обсъждания и преговори.
При запознанство на хора, които знаят, че им предстои да общуват, се препоръчва след общите разменени реплики те да намерят повод да споменат нещо за своите вкусове или дребни предпочитания. Защото успешното общуване значително се улеснява от бързото установяване на общи интереси. Тогава събеседниците обикновено се оживяват, и разговорът се отприщва.
В стремежа си непременно да създадете контакт и да намерите обща тема обаче, не трябва подобно на разпит да отрупвате другия със списък от въпроси, още повече, ако те са от лично естество. Дайте най-напред същата информация за самите себе си. Така ще се получи реципрочно доверие. А то е залогът за позитивно общуване.

——————————

ДА НЕ БЪРЗАМЕ С ОБРЪЩЕНИЕТО „ТИ”

„Искаш ли да възвисиш някого, възвиси го,
искаш ли да го унизиш - пак го възвиси.”
Арабска поговорка

Римските патриции са се обръщали помежду си на „ти”, защото са се смятали равни във величието. Европейските монарси по-късно обаче намирали за нужно да говорят и пишат за себе си в първо лице множествено число. И на подчинените им не оставало друго, освен да се обръщат към тях сякаш персоната им е съставена от куп личности. Тази ласкателна форма е била възприемана от цялото дворцово обкръжение благородници като знак на йерархическо превъзходство.
В наше време обръщението „вие” продължава да бъде преди всичко израз на почтителност. Не само в официалните, но и във всекидневните отношения то е белег на непременната психологическа и светска граница на близост. С прекалено бързото преминаване в обръщението на „ти” и на малко име в много случаи се пренебрегва цяла гама от нюанси в човешките отношения, тясно свързани у нас с европейската културна традиция. Разбира се, има хора, които изпитват крайно затруднение да въртят задълго из устата си тази непривична за тях, иначе звучна думичка „вие”. Други, макар и по-образовани, я смятат за отшумяваща формалност или направо за анахронизъм.
Истината е обаче, че по това как, кога и колко някой при общуване я употребява, може да се съди не само за неговото възпитание, образованост и социална среда, но и за степента на обственото му самочувствие или комплексираност. Мнозина шефове в работата си здраво се опират на властното си „ти”. Убеждението им е може би, че учтивото „вие” е издайнически израз на слабост и управленска неувереност. Но объркващо и смущаващо за някои подчинени е и ако управляващият, обръщайки се с любезното „вие” им налага мъмрене или друга, по-строга наказателна мярка. Началникът е, който определя начина на обръщение към себе си. Но, ако все пак сами настоявате на учтивата форма, той едва ли ще успее да ви се разсърди.
Етикетът присъжда приоритет на „вие” също и като преграда на фамилиарниченето, на словесната грубост и уличната простоватост. Към възрастен човек и непозната дама любезното обръщение е задължително. Интимниченето с „ти” в бизнес отношенията в повечето случаи е неприемливо. По начало, деликатните хора не бързат да проговорят на „ти”, дори само защото не са сигурни, че другият го желае. А в много случаи и защото чрез формата „вие” те подчертават своята лична или служебна дистанцираност. Преходен момент в динамиката на личните контакти е, когато нито „вие”, нито „ти” отразяват точното разстояние между общуващите. Тогава временно се прибягва до неловката смесена форма „Как сте, Иване?” А не е невъзможно да се случи след дълго приятелско общуване някои внезапно да си заговорят на „вие”. Това може да е резултат на взаимно охлаждане или на социално и материално издигане на единия.

——————————

ИНТЕРЕСНИ ЛИ СТЕ ЗА ДРУГИТЕ?

„Човек не става мъдър от това, че косата му е побеляла.”
Буда

Колко просто нещо е да поздравите някой познат, да размените няколко думи или да седнете да си поприказвате. Но знаем, че това само на пръв поглед е просто. В последно време се правят стотици изследвания и експерименти, за да бъде изяснен в детайли въпроса какво става и какви процеси протичат, когато двама души се срещнат. Защото те имат различен начин на действие и поведение. А той зависи не само от особеностите на характерите им, но и от настроението на момента.
Съзнателно или не, в разговора всеки се ръководи от своя собствена цел. И ако и двамата още от първия момент не приспособят един спрямо друг своята индивидуална техника на общуване, те ще започнат едновременно да си задават въпроси и всеки ще говори за различно нещо.
В повечето случаи, цялото време на срещата е запълнено с разговор. Така, ако единият говори примерно 60 процента от времето, на другия остават 40 процента. Ако сборът от разменените думи е по-малък от 100, това означава, че между репликите на единия и другия е имало паузи, признак на смущение, колебание или недоверие. Ако сборът е повече от 100 на сто, това значи, че говорещите са се прекъсвали или са говорили паралелно. За реципрочност в обмяната на мисли, трябва и двамата да приказват приблизително по равно време.
Много често отделните събеседници имат също така и различна бързина при говора, при интервалите между изразите и скоростта на мимиката на лицето. Колкото разговарящите по-бързо успеят да синхронизират темпа на своите реплики, толкова и общуването им ще бъде по-приятно и продуктивно. Ако едното лице иска да обсеби вниманието и говори през повечето време, другото може да промени нещата, само ако постепенно започне да опонира или направи интересно за другата страна предложение.
Продължителността на срещата се определя главно от това в каква степен и двамата събеседници я намират за интересна и полезна. Затова е важно всеки да се стреми разговорът да е интригуващ с нещо и за другия. Понякога обаче, нечувствителният към нашите сигнали събеседник ни налага да изслушваме неговите тиради и безцеремонно ни прекъсва.

——————————

ПРОМЕНЯТЕ ЛИ ПОДХОДА?

„Душата няма тайни, които поведението да не разкрива.”
Китайска поговорка

Независимо от външната си атмосфера на светска галантност, официалните събирания обикновено имат определено предназначение и цели. Мнозина от присъстващите са отишли, за да укрепват и доброто впечатление за себе си, други да направят важни запознанства, да узнаят мнението на някого по интересуващ ги въпрос, да подготвят бъдещо споразумение или просто да регистрират уважение към домакина. Съвременната психология идва в помощ на човешките контакти. С нейните методи се изследва ефекта зад външно спазваните правила на вежливост. Но още по-важно е, че с тях може донякъде да бъде определено и вътрешното отношение на разговарящите един към друг, а също и към обсъжданата от тях тема.
Сигурно сте забелязали, че неведнъж, дори когато събеседникът ви спазва правилата на доброто общуване, неговите думи не отговарят на впечатлението ви от цялостното му поведение. Обяснението е, че жестовете и движенията на тялото и лицето са точни индикатори за вътрешното състояние на човека, защото са управлявани от импулсите на подсъзнанието. Затова, въпреки цялото си уважение към етикета, трябва да обръщате внимание не само на красивите думи на говорещия с вас, но и на жестовете, позите и мимиките му. Същият този безмълвен език на движенията недвусмислено разкрива дали и доколко казаното от вас се възприема от отсрещната страна по желания от вас начин или трябва да промените подхода към разискваната тема, да смените изцяло тактиката на поднасянето й, а може би поне временно да промените изцяло обекта на разговор.
Известно е, че според етикета ръкуването е постоянен елемент при почти всяка среща и общуване. Но освен израз на любезност, то би могло да ви снабди и с много информация за човека отсреща. Твърде краткото, отпуснато здрависване с много суха ръка, може да говори за безразличие и незаинтересованост а продължителното, с влажна десница, обикновено е израз на силно вълнение. Леко удълженото ръкуване, придружено с усмивка и топъл поглед е белег на благодарност и дружелюбие. Но не задържайте дълго ръката на своя нов познат. Той може да възприеме жеста ви за натрапчив и да усети дори раздразнение, каквато със сигурност не е целта ви.
Ако успеете на момента да забележите детайлите в жестовете, ще откриете, че когато вашата ръка обхваща ръката на другия, и се оказва надолу с дланта, това е властно ръкостискане. От него се подразбира, че държите да давате тон на общуването ви. А подадат ли ви ръка с обърната нагоре длан, това е знак на готовност за разбирателство и предоставяне инициативата на другия. Когато ръцете на здрависващите се остават в еднакво положение, това означава, че двамата изпитват взаимно уважение или че са равностойни партньори. Подаването на ръка с почти свита длан издава неуважение и нежелание за общуване. А онзи, който подава за ръкостискане само крайчеца на пръстите си показва, че желае да държи другия на дистанция. Когато към двете здрависани десници прибавим и лявата си ръка, подчертаваме особени чувства на приятелство. В деловите среди енергичното ръкуване се възприема за положителен признак и по принцип предизвиква желание за взаимно доверие.

——————————

ЗАБЕЛЕЖКИТЕ МОЖЕ ДА НЕ СА ПРЕЧКА В СПОРА

„Силната мисъл предава частица от своята сила на противника.”
Марсел Пруст

Старата максима твърди, че в спора се ражда истината. Нека добавим, че чрез него лъсват характерни чрети на самите участници и прозират взаимоотношенията им. Несъмнено е също, че колкото едно обсъждане е по-изчистено от емоции, толкова по-ефективно е то. Само че, емоциите съпътстват цялото човешко поведение. Дори и в най-обикновения разговор хората показват чувствителност към отправените им възражения.
Всъщност, в повечето случаи забележките на събеседника означават, че той активно следи мисълта и аргументацията ви и живо се интересува от тях. Затова неговите реплики възприемайте по-скоро не като пречка, а като стимулатор в спора. Те могат дори да ви подскажат какво точно ви предстои да убеждавате другата страна и какво е отношението й към вас и разискваната тема. А това е ценна информация. Понякога събеседникът ви не е произнесъл нито дума, но виждате, че изпитва съмнение или недоволства от думите ви. Запомнете на какво той мълчаливо е реагирал, и го изяснете в най-благоприятния за вас момент.
Когато някой участник в дискусията използва като средство предупреждението, това издава че позицията му се крепи на емоционална основа, затова се опитайте да разграничите за себе си предубеждението на опонента си от обективната му гледна точка. И докато външно „хвърляте мостове”, мислете аргументите си.
Ироничната или ехидна забележка на събеседника е или последица от лошото му настроение, или е опит да изпробва самообладанието и търпението ви. Веднага съобразете дали подобна реплика е направена сериозно или е само „спортно” предизвикателство. Реагирайте с остроумие или отминете без внимание.
Най-успешната стратегическа мярка все пак е да приемате всички възражения, които не засягат същината на вашата собствена теза.

——————————

ЛЮБЕЗНОСТТА Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА, СЪРДЕЧНОСТТА - НЕ

„Без правилно поведение няма цивилизация,
още по-малко - спасение.”
Гор Видал

В нашето забързано време животът постоянно ни поднася запознанство с различни, нови хора. На всекиго, чието всекидневие е свързано с непрекъснати срещи и общуване, му е необходимо да усвои добре и неформално правилата на учтивостта. Той трябва да си постави целта да придобие умението със светска лекота да запознава помежду им и новите лица около себе си. И сам лесно да приема запознанства. Като домакини при многолюдни събирания понякога може би ви се налага да представяте мнозина от гостите си един на друг. Това на пръв поглед просто действие си има обаче своите правила, изисквания и дори отговорности. Защото, известно е, че грешките и недоразуменията при първата среща невинаги лесно се изглаждат и забравят.
Онзи, който представя двама души трябва не само да знае добре имената им, но и да си направи труда ясно да ги произнесе, за да не се питат те допълнително кой как се казва. Също така е добре да се съобщи нещо за професиите и длъжностите им. Ако срещата не е случайна, и на току-що запознатите им предстои да общуват занапред или те са ви домашни гости, които няколко часа ще прекарат заедно, се налага да им съобщите повече неща един за друг. Това би могло значително да ги улесни като ориентира темата на по-нататъшната им комуникация. Ако са поканени в дома ви, кажете им кой от тях какви допълнителни занимания предпочита или какви хобита има. Дали е по футбола, по концертите или е пещерняк, например. Важното е да съобщите сближаващите ги общи теми.
Всичко трябва да бъде поднесено с мярка, разбира се, за да не бъдат казани неуместни думи. При многолюдни събрания, където вече са се образували групички, новодошлия представете само на стоящите най-близо. Запознанството му с останалите е негова грижа. По отношение на вече представените лица етикетните правила са малко по-разтегливи. Защото дори и да сте били запознати, не сте длъжни да разговаряте с персоната насреща при положение, че тя по някакви причини не ви е интересна. От друга страна, дори да сте разговаряли с някого от присъстващите етикетът не ви задължава да се ръкувате с него за довиждане, ако нямате желание за това.
Важно е да се знае, че в правилата за добро поведение се прави значително разграничаване между резервираност и грубост. Човек може да бъде респектиращо хладен в обноските си и същевременно безупречно любезен. В повечето случаи, особено при светски събирания вежливостта е задължителна, сърдечността - не. Недопустимо е също след първия половин час от представянето си и след първите няколко чашки гостът да започне да потупва по рамото новия си познат или да преследва дама с непрестанни комплименти.

——————————

КАВАЛЕРСТВОТО НЕ Е ЦВЕТЕ ОТ СТАР ХЕРБАРИЙ

„Избери най-добрия начин на поведение, и
навикът ти скоро ще го превърне в нещо приятно.”
Питагор, V в. пр. н.е.

Поради физическата крехкост на жената и нейната уязвимост при различни житейски ситуации, етикетът вменява в дълг на мъжа да бъде към нея внимателен и закрилящ. Въпрос на природна склонност и добро възпитание е учтивостта му да бъде проявявана с финес и без показност. И разбира се, да е насочена не само към любимата, а и към всички жени, с които той се среща и общува.
Вежливостта предполага мъжът пръв да поздрави жената, но да се ръкува с нея само, ако тя му подаде ръка. И винаги да сваля ръкавица. Прекалено силното здрависване от негова страна обаче е признак на недодяланост. Когато поздравява или разговаря с дама на улицата, кавалерът винаги сваля шапка, а ако е на разстояние, леко й кимва с глава и с ръка докосва ръба на периферията. Ако е седнал, първо става, после поздравява. В момента на поздрава той не бива да има цигара в уста, нито да държи ръката си в джоба. Когато му представят една дама, той задължително се привежда напред с усмивка. Възпитаният мъж не използва правилата на кавалерството като повод да фамилиарничи, да прави интимни намеци или да преминава веднага на „ти”. Ако е във фотьойл трябва да създава впечатление, че седи, а не лежи в него. Изправя се, когато на официалното събиране влезе дама, дори да не му е позната. На улицата кавалерът върви отляво на жената, тъй като дясната страна е прието да се смята за по-почетна и безопасна. Но, когато двамата се движат по различни тротоари, неговото място е винаги откъм бордюра. Той пристъпва малко напред, за да отвори вратата пред жената. И минава, след като й е сторил път. Когато слизат по стълбище, мъжът върви на едно-две стъпала преди нея. А при качване се движи с едно стъпало назад. Така, при нужда би могъл да й окаже помощ. Шапката си той сваля в асансьора на хотела и на жилищния блок, но не и в обществена сграда. „Благодаря” и „извинете” произнася често и с естествена лекота. Според една етикетна тънкост, ръка на дама никога не се целува на улицата, а само в помещение. Кавалерът не я повдига високо, а сам се привежда към нея. Не използва повода да й лепне целувка, а почти не я докосва с устни. Когато са част от обичайно поведение, тези мъжки обноски не изглеждат като извадени от стар хербарий. А се превръщат в живо и красиво цвете на човешкото общуване.

——————————

ХАРМОНИЧНА ГРУПА ЛИ СТЕ?

„Нека този, който е дал, мълчи,
да говори този, който е получил.”
Мигел де Сервантес

Когато човек наблюдава отстрани как двама души разговарят, не е трудно да предположи кой от тях иска по-категорично да въздейства над другия. Защото има хора които се стремят винаги да се наложат, както със схващанията си, така и със своето присъствие. Съзнателно или не, те използват тъй наречената доминантна техника. При среща, те първи определят темата на разговор, а също силата на гласа и темпа, с който той да бъде воден. Прекъсват другите и прилагат самоуверен тон, за да покажат пренебрежение към техните мисли. Дори желанията си изразяват често не във формата на предложения, а вербално. Така влияят върху цялостното протичане на диалога. А при постоянни взаимоотношения успяват да внушат и наложат своето превъзходство.
Ако с такива методи си служи лице, което служебно стои над другите, те нямат възможност да се изтръгнат от влиянието и последиците на този му вид доминантно поведение. Но, ако човек се държи по същия начин с хора от друга среда, които не зависят от него, той рискува да бъде избягван, както при отделен разговор, така и при по-трайни връзки.
Срещнат ли се два еднакво властни характера, ако не влезе в сила доброто им възпитание, те действат като „два петела на едно бунище”. Говорят едновременно и взаимно се прекъсват в стремежа си да се наложат един на друг. Установено е, че групи, в които преобладават хора с доминантен характер са по-неефективни, когато е нужно тясно сътрудничество. Резултатът не оправдава очакванията, произлизащи от качествата на отделните членове, защото те взаимно се борят за надмощие.
За да бъде един работен състав продуктивен, по-добре е той да не се състои само от асове. От всекидневния си опит знаем, че ако единият от двамата иска да отидат на кафе, а другият настоява да се разходят пеш и никой не отстъпи, те няма начин да бъдат заедно. Основно условие за хармонията е едната страна да е по-приспособима, а другата по-често да преодолява собствения си егоизъм.

——————————

КОГАТО РЕЧНИКЪТ ГЪМЖИ ОТ „АЗ”

„Най-кратките думи за произнасяне
изискват най-дълго време за обмисляне.”
Персийска поговорка

На всички езици хората най-често употребяват в речта си думичката „аз”. Само че речникът на някои прекалено много гъмжи от нея. Това не само е в разрез с правилата на учтивостта, но би могло да предизвика раздразнение и отрицателна настроеност у събеседника. Защото той би могъл да го възприеме, макар и косвено, като принизяване на неговото собствено „аз”. От това колко често човекът насреща ви употребява личните местоимения „аз”, „ние” и „вие” можете да разберете много за неговия характер и доколко той изобщо се интересува от вас, и дали не ви възпирема само като слушателски фон за своите преживявания. От този негов речник ще узнаете дали е егоцентричен и безцеремонен или е тактичен и умее да признава успехите на другите.
Подобно наблюдение би могло да бъде много полезно и за вашата собствена самооценка - доколко умеете с мярка да говорите за себе си. Защото един от сигурните начини да направите добро впечатление е да употребявате по-често „вие”, „ти” и „ние”, вместо постоянното „аз”. Доброто впечатление може да премине в приятелство, ако успеете да се предпазите от самоизтъкване, като същевременно подчертавате ценните качества на другия и това, което ви харесва у него. Правилото за тактичност изисква да произнасяте „аз” по-скромно и приглушено от „вие”. И вътрешният усет ще ви подскаже как по-любезно да отстъпите малко предимство на събеседника си, запазвайки равностойна позиция.
Известно е, че човек много обича да чува собственото си име. И съзнателно или не, се настройва позитивно към онзи, който по-често го употребява и при това никога не бърка неговото произнасяне и ударение. Затова, при по-официално запознанство не пропускайте към „ние” да прибавяте постоянно името на своя събеседник. При обсъждането на общи негативни прояви или недостатъци е препоръчително да бъде използвана думичката „ние”, дори когато говорещият няма дял в извършената грешка. Забележете, че тогава другият ще бъде по-склонен да приеме собствената си вина. Когато сами поемате защитата на едно становище или отправяте упрек пред повече присъстващи, не употребявайте против другите множественото обръщение „вие”, за да не обедините всички против вас. Като стратегически ход поне в първоначалната фаза включете чрез „ние” и себе си, за да предизвикате дискусия. А при нея винаги ще можете да спечелите някой привърженик.
Човек се явява в обществото и общува с хора, за да създаде необходимото му благоприятно отношение към себе си. А не обратното. Затова трябва особено да внимавате, когато сте поканени някъде и ви се наложи да дадете отрицателен отговор по повод предложено ви питие, храна или място. Постарайте се да произнесете едно много мило или поне неутрално „Не, благодаря”, което да не предизвика неприятна реакция, а още по-малко обида или раздразнение. Когато изразявате различно от това на другите мнение, избягвайте резкия тон и фразата „Разбира се, че не!” От едно грубо и студено ваше „не” ефектът може да е неочаквано неприятен.

——————————

КОЯ Е ОНАЗИ ДАМА С ПЕРО НА ШАПКАТА?

„Добре започналото познанство
често се превръща в добро приятелство.”
Оскар Уайлд

Преди време се е смятло за скандално, ако в светски салон някой господин заговорел дама, особено омъжена, без предварително да й е бил представен. При подобен случай тя смятала за свое право да му обърне гръб или да се направи,че не чува и най-учтивите му думи. Затова той трябвало да намери домакина на вечерта и примерно да го запита: „Коя е онази дама със сивото перо на шапката?”, и да го помоли да й бъде представен. Днес може би много превзето ни се струва това, но да си помислим колко по-лесно е да се разговаря, когато предварително знаем името, професията и заниманията на човека, стоящ насреща ни. Много неща в начините на общуване от миналото са се променили, но и днес, за да влязат във взаимоотношения се налага хората да се запознаят все пак.
Представянето, разбира се, е по-официалният начин на запознанство, защото се извършва с помощта на трето лице. Основен принцип при него е да бъдат съобразени възрастта, известността и добрият тон по отношение на новия ни познат. И до днес е прието преди всичко младият да бъде представен на по-възрастния, неомъжената жена на омъжената, заемащият по-нисък пост в йерархията на по-високостоящия, по-неизвестната личност на по-известната. Важно етикетно правило изисква да се запомни, че никога жена не бива да бъде представена на мъж, независимо дали той е някаква изтъкната фигура, а тя е 18-годишно момиче, освен ако той не е държавник или възрастен, почитан господин.
При представянето на две равни по обществен статус и по възраст дами имената им само се съобщават една на друга, без опит с шеговитост да се коментира коя е по-голямата и по-чаровната. Може само по-значимото име да се произнесе с по-подчертана интонация. Когато пред една жена се говори за нейния съпруг, възпитанието изисква той да не бъде назован по име, а като „вашия съруг”. Един мъж винаги представя друг, непознат мъж на своята съпруга, а не нея на него. Дамата от своя страна говори като за „моя съпруг”, независимо колко важна е неговата обществена длъжност, а не го споменава нито фамилиарно като „Мирчо”, например, нито с подчертана важност като „господин директорът”, за да не намеква по този начин на другите неговата неотразима значимост.
Ако ви интересуват етикетните тънкости, една от тях е, че е разрешено да се информирате дали господинът преди се е запознавал с дамата, която в момента му представяте, но не и да питате нея дали го е срещала преди. Лош стил е също така млада дама да бъде представяна на млад кавалер. Редно е само обратното. На официално събиране една жена никога не представя себе си на непознат, но все пак в наше време, когато жените все по-често заемат ръководни позиции в обществото, тя би могла да го заговори, особено ако са се озовали един до друг на обща маса. Некрасиво си остава кавалерът пряко да запита една жена за името й. Нека по-нататък да добавим, че когато представят вас, е редно да се усмихнете, да кимнете и ако не сте на разстояние, да се здрависате. Когато го запознават с дама, добрият познавач на етикета казва „Приятно ми е!”, а не нещо от рода на „Дълбоко съм очарован”.
Но да не забравяме, че и според най-строгия етикет е недопустимо да се отнесем нелюбезно и дори пренебрежително към един спонтанен жест на уважение и симпатия.

——————————

ВЪНШНИЯТ НИ ВИД НА РАБОТНОТО МЯСТО

„За какъвто и да се представя,
човек винаги играе себе си.”
Франсоа дьо Монтен

Всяка професия има своите писани и неписани етикетни правила за облекло и поведение. Жената, която всеки ден застава пред компютъра, на гишето, на касата или щанда, сутрин преди да тръгне за работа се замисля какво да облече и как цялостно да оформи външността си за през деня. За работещите в офиса и канцеларията изискване по-важно от елегнатността и спретнатостта е безупречната чистота на дрехите - без петна, гънки, бримки, провиснали подгъви и конци. Най-подходящо облекло за подобни места си остават полата, панталонът, блузата или пуловерът, както и непретенциозният костюм. Рокли се обличат по-рядко, главно през лятото, и не в крещящи цветове.
Според конкретните изисквания на дейността ви дрехите могат да бъдат по-изискани или по-семпли. Сменяйте ги по възможност често, но не всеки ден, за да не засенчвате колежките, които не могат да си го позволят. Желателно е седмичното ви посещение при фризьор, но ако това ви затруднява, по-добре си изберете прическа, която да се доближава до модната линия и да бъде лесна за поддържане. Погрешно е да се смята, че подобна форма непременно трябва да има много късо подстриганата ви коса, освен ако не е естествено къдрава. Иначе от опит знаете колко досадни са правите, сплескани кичури. Те съвсем неволно издават или вашата вътрешна притесненост, която ви пречи да се погрижите за външния си вид, или по някаква причина ви е безразлично какво околните мислят за вас. Общоприето е мнението, че небрежният вид е израз на неуважение както към себе си, така и към другите.
По-дългата коса освен, че може да бъде навивана и привеждана в разнообразна форма, има голямото предимство, че се поддава на връзване. Това открива възможността да я украсявате с безброй варианти от панделки и шноли. Само че, каквато и да е дължината й, за лош маниер се смята да я решите в присъствието на други хора, дори на колегите си в работната стая. Не използвайте и свободните от работа минути, за да поправите публично маникюра си. Колкото и да са красиви лакираните ви нокти, не ги пускайте с такава дължина, че тя да затруднява точните ви движения. Грижата за ръцете на работещата зад бюрото жена е задължителна, но когато не е съпроводена с умереност, тя изразява стремеж към неуместна показност.
Нека нанизаните на китката ви гривни не са толкова, че дрънченето им да смущава околните, особено, ако те са в работното помещение или да привлича вниманието на посетителите. Тънките токчета на обувките ви да не са железни, за да не тракат по служебните коридори и да не привличат специално внимание към вас. Парфюмът ви да не оставя ароматна диря по местата, където сте минали.
Нека не забравяме, че всяка прекаленост във външния вид издава вътрешна човешка недостатъчност или дисхармония.

——————————

УМЕРЕНОСТ В НАЧИНА НА ОБЛИЧАНЕ

„Хубавата дреха не е достатъчна за елегантност.”
Оскар Уайлд

Дрехата, както казват, е продължение на личността. Тя е не само нейна материална и визуална проява, но е и сложното ? послание към другите. С избора си на облеклото, ние реагираме, както на външните температури и на сезоните, така и на поводите на различните наши срещи и характера на определената среда. Повече от всичко волно или неволно се ръководим от състава на хората, които ще срещнем там и от впечатлението за себе си, което искаме да им внушим. Към всичко това, на избора ни на дреха влияе и нашето настроение в определения момент. Дори, когато го правим без много размисъл, това не означава, че същите фактори не се изявяват, макар и подсъзнателно.
Както трескавата дневна деловитост с темпа си се различава от атмосферата на светските вечерни събирания, така не си прилича и облеклото, предназначено за различните часове на деня. При официални поводи добрият тон предполага дамският тоалет да бъде от качествена материя, с класическа кройка, но без снобска показност и да не е подчинен на последния „крясък” на модата, което не пречи да е съобразен с нея. Добрият стил налага умереност не само в поведението, но и в начина на обличане. Шикът на една дама се крие в умението й да индивидуализира всеки, облечен от нея тоалет по начин, който да не подчертава крещящо нейната природна женственост, а да изтъква вътрешния й финес.
Етикетната изисканост съвсем не поставя знак за равенство между добре облечената и модно облечената жена. Стилна е не непременно актуалната с модела си модна дреха, а онази, съобразена с изискванията на конкретния случай в определена среда. Тя трябва да съответства както на сезона и часа, така и на вкусовете на хората, с които се събирате. Подборът на дрехата е въпрос на усет, на светски такт. При всички срещи и посещения между 13 и 18 часа, като официален обяд, следобеден чай, ранен коктейл, концерт или откриване на изложба за подходяща се смята дневната полуофициална рокля или костюмът с опростена кройка.
Според етикетното правило, когато се съмнявате какво да облечете, за предпочитане е да изберете по-семплия за конкретния повод, отколкото излишно официален тоалет. И помнете, че вечерната ви рокля ще е не на място, ако съпругът до вас е в светъл, дневен костюм. И все пак, дори дрехата ви да не съответства на равнището и общия тон на някое парти, може да не се притеснявате, стига да изглеждате добре в нея.
Жените са съветвани да не носят много бижута, но не се посочва кога те наистина са им в повече. А нали украшенията са затова, да бъдат носени. Мярката твърде зависи от националния и от индивидуалния женски характер. Само че, все пак нека се знае, че към дневния костюм не вървят заедно брошка, колие и обеци, дълги до раменете, например. А черната рокля без някакво бижу е твърде траурна. Тежката златна огърлица на сутрешно парти е неуместна. А стъклената брошка на официална вечерна рокля е проява на недостатъчен финес. Пръстените се слагат винаги и по всякакви поводи. Но не едновременно по един на всеки пръст. Слагат се и много на брой, звънтящи гривни по ръцете, като вътрешен стремеж на носещата ги към споделена пищност. Бижутата не по-малко от дрехите издават характера, склонностите, настроенията и материалните възможности на своите притежатели. Но точно затова добрият вкус препоръчва умереност в показа и употребата им.

——————————

ЩИПКА ЕКСЦЕНТРИЧНОСТ ПОДЧЕРТАВА ЛИЧНОСТТА

„Който мирише прекалено на хубаво,
той мирише на лошо.”
Френска поговорка

Смята се, че жената в стилен следобеден тоалет и мъжът в тъмен дневен костюм са достатъчно добре облечени, за да се явят на всяко събиране и след 20 часа. Изключението е в това, че към дрехата си до този час дамата може да носи и шапка. Нея, (освен ако не е домакиня на събирането) тя не сваля дори, когато сяда на трапезата. Този аксесоар обаче не върви в комбинация с вечерната рокля. Тя от своя страна може да бъде по-разголена и прозрачна, с ръкав или без, но да не е в ярки тонове. Дължината на роклята зависи от модата и от значимостта на случая. Когато долу в ъгъла на специалната покана е написано „облекло официално”, това за мъжа означава смокинг, а за жената - строга, може и дълга рокля.
Изисканата дреха винаги е по-сдържаната. Но това далеч не предполага нейната скучноватост или сивота. Има разлика обаче между прекаленост в облеклото и онази позволена, лека ексцентричност, която без да бие на очи подчертава вашата индивидуалност. Както плътността на плата, така и цветовата гама на официалния тоалет задължително съответстват на сезона и на конкретния повод. За летните вечери материите винаги са по-ефирни и в по-свежи тонове. След 20 часа е времето на специалните, по-фриволни прически, ако имате съответно вкус към тях, и на тежките бижута, ако ги притежавате и предпочитате. И все пак, парадирането с разкош, освен че застрашава сигурността ви, в много случаи не се приема съвсем добре дори между равни.
Често проблем създава и коженото палто, когато сте на концерт, коктейл или на гости. Ако то наистина е скъпо, дамата го съблича, но в много случаи може да влезе с него в залата, като го носи на ръка. А при частните посещения домакините имат грижата да съхраняват подобни горни дрехи в отделна стая. За събиранията, където се стои по-дълго прав, нека обувките ви да са с по-удобен ток. Вечерните ръкавици не излизат от мода и са допълнителен шик към тоалета ви. Колкото е по-къс ръкавът, толкова по-дълги са те. Но сложите ли ги веднъж, задръжте ги, когато се ръкувате и без да се извинявате за това. Но ги свалете непременно, ако седнете да се храните.
Вечерната чантичка за удобство и изящество, по правило е малка. И силен да е парфюмът ви, слагайте си от него по толкова, че да се усеща само отблизо. Не забравяйте, че когато сяда, дамата никога и никъде не повдига под себе си роклята или палтото „за да не се измачкат”. Суетен предразсъдък е да се сменят постоянно вечерните тоалети. Поне в различна среда те биха могли да бъдат едни и същи. И все пак, да не забравяме, и винаги да държим в готовност спасителната „малка черна рокличка” както я наричат, удобна и подходяща за всеки възникнал повод на официално събиране или тържество.

——————————

МЪЖКАТА СУЕТНОСТ СЪПЕРНИЧИ НА ЖЕНСКАТА

„Страшна грешка е да се смята,
че прекрасното може да бъде безсмислено.”
Лев Толстой

Неподходящите дрехи и обноски мнозина оприличават с езиковата неграмотност. А културата, както в езика, така и в маниерите и облеклото никъде и за никого, който уважава себе си, не може да е норма от второстепенно значение. Правилата за постигане на приятна външност при мъжете са не по-малобройни или по-малко прецизни, отколкото са те за дамите, макар и да не са така нашироко и неспирно обсъждани. Жена, която полага постоянни и достатъчни грижи за себе си и за своето облекло, има моралното основание да изисква същото от съпруга си и от обкръжението на близки приятели.
Известно е, че дори и днес светските и деловите среди остават консервативни по отношение на мъжката мода. Може би, защото спретнатостта и класически добрият вкус подсказват така ценените в тези обществени кръгове качества на елегантност. Тъмносиният или тъмносивият мъжки костюм е най-разпространен и е подходящ за всички случаи. В работно време е прието костюмът да е по-светъл, отколкото вечер на приеми и тържества. А през зимата да е по-тъмен, отколкото през лятото. И да е безупречно изгладен и чист. При всички официални случаи мъжкото облекло е в неярък цвят. А за поводите след 20 часа е задължително то да е черно или поне тъмно. Тогава сакото е закопчано изцяло, освен най-долното копче, което винаги остава свободно.
Ризата обикновено се избира в светли цветове, но най-често е бяла. Когато се носи под сакото, тя никога не е с къси ръкави. Смята се за елегантно маншетите й да се подават приблизително с два сантиметра под китките. Възприето е мнението, че вратовръзката говори твърде красноречиво за своя притежател. Понякога е обект и на колекционерска страст. Препоръчва се тя да е в една гама с ризата и костюма. Но може да се различава от тях по интензивност на тоновете, или да им бъде в контраст. Както се разбира, това съчетаване по цвят на костюм, риза и връзка съвсем не е толкова лесна работа и по успешното му решение можем да съдим както за вкуса и възможностите на техния притежател, така дори и за неговите временни нагласи.
За да бъде задачата по мъжката външна изисканост още по-сложна, не е за пренебрегване и цветовата хармония на връзката с чорапите. Те да не са крещящо ярки, а по-скоро тъмни или сиви. Към бежово-кафяв костюм да са кафяви. Обувките се подбират според цветовете на костюма. Универсално приложение имат, когато са черни. Шапката и ръкавиците се носят само с горни дрехи и цветово се съчетават с тях. Не се носи черна шапка със светло палто. По някои костюми още от далеч може да бъде позната кройката и шева на съответната модна къща.
Но стига да е спретната, и по-скромната мъжка дреха извиква уважение към своя притежател, особено когато подчертава неговата взискателност към външния вид.

——————————

ОЩЕ ЕДНА ТЕРИТОРИЯ НА МЪЖКАТА ГАЛАНТНОСТ

„Ако има за какво да се стараеш,
не е грехота и да се престараеш.”
Закон на Мърфи

Може би въпросът е не дали имаш мерцедес или старо возило, а как седиш в него и как го ползваш. Като всички основни вещи във всекидневието ни, притежанието на кола и марката й са не само огледало на социалния статус на една личност, но и на собствената й представа за себе си. Някои казват, че само в леглото и зад волана човек без задръжки проявява истинския си нрав. Точно затова са строги и правилата при използването на автомобила. Практиката в различните страни е утвърдила и етикетни норми за това кой, кога и откъде да влиза във возилото, защото то се явява още една територия за изява на мъжката галантност.
Истинска дилема за почти всяка жена е, когато се сблъсква със съчетанието от красива кола и невъзпитан неин притежател. Според етикета, не можем разсеяно и както ни падне да се наместваме по седалките. Трябва да се помни, че почетното място в колата не е това до шофьора, а намиращото се в неговия диагонал, вдясно на задната седалка. При това, то е и най-безопасното. Ако в компанията има по-почетна личност и особено, ако тя е дама, това място по принцип се отрежда за нея. Други две основни правила гласят, че жената винаги влиза първа и че цивилизованият мъж, независимо дали й е съпруг, подчинен или началник, й отваря вратата. Тази малка ритуалност е красива, отнема не повече от половин минута и създава взаимно предразположение между бъдещите спътници.
При пътуване с такси за делова среща мъжът пръв приближава, отваря дясната задна врата на партньорката си и винаги сяда до нея, а не отпред до шофьора. Прави го от учтивост, за да не бъде тя отзад сама. И никога не бърза да се разположи пръв на седалката и да остави дамата зад гърба си. Но, когато е опасно да се заобиколи от ляво, откъм уличното платно, тогава жената влизайки първа, заема мястото от лявата врата, зад шофьора. А кавалерът е принуден да наруши правилото и да седне вдясно до нея. Той пръв излиза от колата и изчаква спътничката си да слезе.
Винаги, когато ви кара някой със собствената си кола, учтивостта изисква да седнете до него. Иначе, ако седнете на задната седалка, излиза, че той е обикновен таксиджия, а не ваш приятел. Дано само не попаднете на такъв кавалер, който импозантно да седи зад волана, неподвижно да наблюдава как сама си отваряте вратата и после да ви нахока, че силно сте я хлопнали. След това да натисне с все сила газта и току-виж, загубил контрол над управлението, ви направил жертва на необуздания си гняв или на неконтролируемото си пристрастие към високата скорост. А ако водачът на колата е дама, тя не домакинства на кавалер, но с друга като себе си се държи като със своя гостенка и по възможност й помага, както да влезе, така и да се настани удобно в колата.

——————————

РАЗПОЗНАВАМЕ ЛИ ДЖЕНТЪЛМЕНА-МЕНТЕ?

„Галантният мъж умее да засипва жените
с похвали за качества, които те не притежават.”
Оскар Уайлд

Рицарските балади за „дамата на сърцето” отдавна не са обект на нашето всекидневно възхищение. Сега вече спорим кой е по-силният пол. Често дори се говори, че XXI век принадлежи на женската доминация в повечето от областите на обществения живот. Но и най-еманципираната жена днес продължава да не се отказва от поне малко мъжко внимание и учтивост, а любезният мъж със своята цивилизованост и такт продължава да излъчва привлекателност и чар.
От съпруга до началника, от всички мъже, с които днес всекидневно общуваме, не бихме могли да очакваме, разбира се, да ходят с бели ръкавици и бяло цвете на бутониерата. Но несъмнено и за тях важи правилото, че начинът на обличане и поведение е своеобразен код за изразяване на личността им, и в известен смисъл за нейното „разчитане”. Израз е също и на отношението й към другите.
За мъжа, отпуснат ниско назад в креслото, с глезена на единия си крак преметнат върху коляното на другия, при което се натрапва панорамата на подметките на неговите обувки, не би могло да се каже, че уважава околните. Подобен е ефектът и от гледката на смъкнатите и надиплени над обувките мъжки чорапи, които при сядане разкриват по-нагоре голия крак. Впечатлението се засилва от провисналите, с неличащи ръбове панталони, от извадената от джоба смачкана носна кърпа или някое висящо, полускъсано копче. Неотразим е и жестът, при който очилата се избърсват с вратовръзката… Понякога подобни несъществени на пръв поглед действия значително възпрепятстват откриването на изисканост в нечие възпитание. Въпреки либерализирането на днешните нрави, и най-осъвремененият етикет не отменя спрямо мъжа препоръката за взискателност към собствената външност.
Неизменно остава за него и правилото за внимателно отношение към жената. Истинско затруднение към изпълнението на подобни изисквания обаче често се явяват служебните контакти между колеги и колежки, още повече между началник и подчинена. Там въпреки йерархията, джентълменството, преведено на езика на съвременния делови етикет означава партньорство, коректност, толерантност.
А от опит се знае, че прекаленото мъжко любезничене в много случаи се оказва твърде съмнителна величина. И въпреки че понякога ни се иска да мислим, че подобна любезност е искрена, трябва да умеем да разпознаваме истински възпитания мъж от фалшивия галант. И все пак, като че ли сме по-склонни да предпочетем дори и превзетите маниери на „ментето” пред постъпките на откровения грубиян.

——————————

С ПИТАНЕ ДО СИМПАТИЯ СЕ СТИГА

„За да научи нещо за себе си,
човек трябва да знае много за другите.”
Оскар Уайлд

Навярно понякога ви е трудно да си обясните как някои хора успяват да предизвикат предразположение към себе си. Учудвате се защо, например, шефът приема по-благосклонно именно тяхното предложение, макар то да е подобно на много други. Обяснението в подобни случаи се търси в специални протекции или в лични интереси. В действителност причината за успеха понякога се крие във формата на словесното изразяване.
Възползвайте се от служебните събирания с колеги, за да съпоставяте и анализирате в какво се състои пробивната сила в договора на някого, смятан за добър тактик, както и неспособността на друг да убеждава, защото както казват за него „кара през просото”. Установено е, че много често предложенията, направени под формата на въпрос, въздействат по-силно. Запитвания от рода на „Не смятате ли, че…”, „Не е ли редно да предположим…”, „Не би ли трябвало…” се използват не толкова като форма на любезност, а като средство да бъде приобщен слушателят към вашата мисъл и по логичен път да бъде доведен до желания от вас отговор.
Методът на поставяне на въпроси се препоръчва и като един от най-подходящите начини за отправяне на заповеди. И най-строгото нареждане е по-ефикасно, ако е под формата „Бихте ли подготвили списъка веднага? Ръководството го иска утре.” Подобна форма на заповед е особено на място при висококвалифицирания състав в съвременните фирми, където успехът до голяма степен се дължи на личната заинтересованост на служителя към работата. Такъв вид нареждане създава у подчинения чувство на по-голяма съпричастност.
Разговорът чрез въпроси е приет и прилаган тактически способ. Хората обичат да бъде ценено тяхното мнение. Затова едно професионално запитване към лице, чиито симпатии искате да спечелите, може да стане повод за взаимното ви сътрудничество. Можете също да задавате въпросите си и под формата на искане за съвет, което винаги се оказва подкупващо успешен подход, и обикновено помага за сближаване. Само че, важно е да не забравяме, че за да умееш да питаш, трябва самия ти много да знаеш. Затова, внимавайте, питайки да не издадете същевременно своята некомпетентност.
За сближаването ни с нашите колеги, приятели и познати от значение е да знаем повече не само за техните професионални мнения, но и за отношението им към другите, към много от големите и малки събития наоколо и в обществото като цяло. Интересувайте се внимателно не само за техните професионални вълнения, но и за всичко друго, което те показват, че искат да споделят с вас. Това също сближава и би помогнало не само в общата ви работа. Но не забравяйте също, че за да научиш повече за другите, трябва да умееш с мярка и такт да им задаваш въпросите си, така че да ги предразполагаш сами да говорят за себе си, за своите мнения и вълнения. Защото прекомерното любопитство е не по-малко неприемливо от пълната незаинтересованост.

——————————

ХВАЛИ ПУБЛИЧНО, УКОРЯВАЙ НАСАМЕ

„Хората са ненаситни на похвали,
както вдовица на любовни обяснения.”
Френска поговорка

Когато се готвите да поднесете на някого неприятен факт, предварително добре си изяснете с каква цел го правите. Има хора, които смятат за положителна черта на характера си това, че винаги и на всекиго казват „истината в очите”. Само че, с това те нерядко се проявяват като нетактични, груби и агресивни. Мнозина от тях мислят, че правят висше добро, а се случва да нанесат на другите дълбоки травми. Нерядко чуждите пороци се изтъкват от някои в името на доброто и справедливостта. Същевременно се случва с това да влошават отношенията си с околните и да констатират, че те ги отбягват и отказват да сътрудничат, ако работят съвместно с тях.
Да говориш на другия директно в очите за недостатъците му, дори и с най-добри намерения, често означава не само да го засегнеш и отуждиш, но и да пресечеш неговата евентуална по-нататъшна позитивна промяна. Всъщност, както може би сте забелязали, възможно е да бъдат подсказани или изречени най-укорителните и неприятни констатации, само че всичко зависи от начина, по който това ще бъде направено. Първо, помислете за възможните насрещни реакции. Преценете също дали изобщо си заслужава да рискувате да се сблъскате с отрицателния отклик от отсрещната страна. Защото нали основната цел на обикновените, всекидневни човешки отношения не е другия да бъде отблъснат, а спечелен! Това е не само във ваша полза и удобство, но и улеснява синхрона в съвместната ви дейност или съжителство с околните.
Разбира се, както от добрия приятел, така и от принципния началник се изисква да посочват грешките. И макар мотивите им да са различни, методът им трябва да е подчинен на изпитаното, макар и неписано етично правило, че похвалите могат да се отправят публично, но недостатъците се посочват насаме. Нека не забравяме все пак, че и добронамереният упрек, посочената слабост или грешка биха могли да нанесат непоправима вреда в отношенията ви с другия. Затова изключително важно е да го накарате да почувства, че намеренията ви са конструктивни, а не злонамерени и лични.
Не е за пренебрегване старата и изпитана практика да похвалите преди да укорите. Колкото по-сериозна забележка сте подготвили за някого, толкова по-надълго споменете за доказаните му качества. За по-чувствителните и интелигентните можете да изберете и косвения подход, чрез който индиректно да ги подсетите за пропуските им. Някои от грешките вместо с директен укор ги посочете под формата на въпрос дори. Ако целта ви не е пряката обида, а промяна в постъпките на определена личност, упреците ви дори когато са изречени насаме, да не бъдат поднесени с ожесточение, а със загриженост. За да въздейства обаче, всяка забележка изисква не само точно подбрания начин, но и подходящия момент, когато да бъде поднесена.

——————————

ДЕЙСТВАЙТЕ, СЯКАШ ВЕЧЕ ВИ ОБИЧАТ

„Не се тревожете какво мислят другите за вас,
те са твърде загрижени какво мислите вие за тях.”
Еделщайн

Вероятно сте се изненадвали, че някои хора, без забележителна външност и изключителни способности са предпочитани в обществото и преуспяват. Ако ги наблодавате внимателно, ще откриете, че те с лекота общуват и умеят да създават приятелска нагласа у околните. Според психолозите, подобни умения понякога са вродени, но в повечето случаи би могло да бъдат придобити при по-проникновен усет за основните правила в човешките взаимоотношения и при познаване на някои от писаните и неписаните правила на етикета.
Естествено е да се очаква, че хора с висока интелигентност и делови качества ще бъдат ценени и търсени. Това обаче не непременно означава, че те са и обичани, и че безотказно печелят симпатии. Интелектът и професионалната подготовка са предпоставки, но не и сигурни гаранции, че личността владее изкуството с маниери и поведение да привлича симпатиите и уважението на околните. А без това умение успехът не е сигурен. Етикетните правила, приложени с разбиране и деликатност ви помагат, за да бъдете възприети като приятен, притежаващ позитивна нагласа към хората човек. А когато сте между равни, например, не чакайте другият първи да ви поздрави, направете го вие. Помнете, че този, с когото разговаряте, наблюдава и усеща реакците ви и на мига променя и своето отношение към вас.
Поощрявайте човека, когото се стремите да спечелите, посочвайте силните му страни. В дружеска атмосфера той по-свободно ще изразява своето мнение по въпросите, ще разширява информацията си. Показвайте положително отношение към хората около вас, проявявайте дружеска инициатива. Възползвайте се от важната закономерност, че приветливото държание е заразително. Само по изключение хората си позволяват да бъдат груби към някого, който се държи коректно и внимателно с тях. Прилагането на етичните правила в отношенията не остава незабелязано. Те включват приятелската вежливост и заинтересованост, които са едни от най-силните оръжия против недоверието и отчуждеността. А това предполага внимателен интерес към личните проблеми на другите и обикновено предизвиква доверие и симпатия.
Този, който при остър спор съумее да се овладее и въпреки всичко прояви дружелюбие, има голям шанс да спечели уважение. Деликатен и изпитан способ да предизвикате предразположение към себе си е да изтъквате онова, което имате общо, свързващо ви с другите, било то житейски случки или вкусове, навици, разбирания и дори хоби, например. Подчертавайте въпросите, по които сте на едно мнение. А за да добиете самоувереност, психолозите съветват да не чакате околните да ви засвидетелстват своята обич. Нали трябва освен с вътрешното си излъчване, да сте я заслужили и с цялостното си поведение. Затова действайте, сякаш сте я спечелили и сякаш те вече ви обичат. Но, ако все пак другите не реагират по очаквания начин и не приемат вашето доброжелателство, бъдете убедени, че тяхна е губещата страна.

——————————

РЕЦИПРОЧНОСТ В ЧОВЕШКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

„Животните зависят от инстинктите,
а хората - от думата или съзнанието.”
Валери Динев, антрополог

Човек може да удовлетворява глада и жаждата си, но желанието му да бъде цен?н и уважаван не се насища никога. Този е един от най-дълбоките мотиви в човешкото поведение. Почти всеки от другите смята, че в някое отношение стои по-високо от вас. И вие ще откриете сигурен път към приятелството му, ако ненатрапчиво му давате да се разбере, че в определена област признавате искрено неговата значимост. Някои хора се затварят и изпадат в депресия, обвинявайки света, че не ги цени и не се интересува от тях. Но те забравят или не са разбрали закона за взаимната възвращаемост в човешките отношения, според който, ако не се интересуваш от другите, и те не се интересуват от теб.
Основното е, че разговарящият с вас обикновено е принуден от обстоятелствата да се интересува много повече за самия себе си, за своите постоянни нужди и проблеми, отколкото за вашите, каквито и да били те. Затова повеждайте разговор за онова, което интересува приятеля, колегата или съседа ви. Обсъждайте с него нещата, които той най-добре познава, обича и се интересува. Развивайте умение да му задавате въпроси, на които ще му бъде приятно да отговаря. Поощрявайте го да ви разказва за своите постижения, днешни или предишни. Това е най-добрият и сигурен начин да го накарате да прояви интерес и към вашата личност, и така да стигнете до взаимна обмяна на мисли и мнения.
Но има и такива хора, които непрестанно занимават околните със себе си и със своята изключителност. Дори да не ви е виждал пет години, подобен егоцентрик, без дори да ви попита как сте, започва да ви посвещава в текущите си мисли, проблеми и разни подробности от своето битие. Още по-удобно средство за подобна словесна практика, разбира се, е телефонът. Ако сте принудени да общувате с такива личности, наложете си да давате ухо на онова от монолозите им, което би послужило за собствена информация или може да ви е от полза за по-нататъшното им опознаване.
Тъй като почти всеки човешки контакт има някакво значение, при връзката си с подобни себезахласнати лица, бихте могли да извлечете също и практически изводи. Един от тях би могъл да бъде например, че ако говорите само за себе си, ще пропуснете да научите нещо важно за другите. А поради сложността на човешките характери, помислете за обратната страна, а именно дали говорещият ви само за своите проблеми не го прави нарочно, за да подчертае, че вашите никак не го интересуват и не иска да го занимавате с тях. Между познатите ви сигурно се намират и такива, които проявяват ласкаещо внимание към всички подробности от вашия живот, но дори когато ги питате, те никога не обелват дума за себе си. Редно е да се замислите каква е причината, и дали има достатъчно искреност в този вид демонстративно проявяван интерес, а също и каква е реалната стойност на подобно еднопосочно общуване. Защото етичността предполага реципрочност.

——————————

„ЕЛАСТИЧНАТА ОТБРАНА” НЕУТРАЛИЗИРА ОПОНЕНТА

„Когато дружбата отслабва,
тя прибягва до засилена устойчивост.”
Уилям Шекспир

Рядко се случва и в най-обикновен разговор участниците да са на едно мнение. Още по-малко може да се очаква тотално единомислие сред хора от обща професионална група, от водещи делови преговори или в друг вид обществена среда. Не бива да се страхувате от спора. Но не бива също така да се забравя, че оценката, на която събеседникът ви най-много вярва е неговата собствена. Освен на себе си, той обикновено се уповава и на мнението на някой втори, на личност, общност или писмен източник, който вече е успял да стане авторитет за него. И следователно, по време на разговора е вероятно той по-малко да вярва на вас. Особено, ако сте негов конкурент или опонент. В такъв случай, опитайте първо чрез насочващи въпроси да разберете кого повече цени спорещият и тогава, като тактически ход, и вие в доводите си се позовете на същия авторитет. Когато насреща ви излязат с няколко неудобни аргумента, можете значително да смекчите въздействието им, като избягвайки по-подробна дискусия, изчакате да съберете повече оспорващи факти и ги използвате наведнъж, за да отговорите с една концентрирана фраза.
При положение, че доводите на другата страна са обективни и конкретни, класическият метод да ги неутрализирате не е да им противоречите, а да използвате така наречената „еластична отбрана”, която е форма на тактичност, приложима в най-различните, не само в деловите сфери на човешките взаимоотношения. Тя предполага първоначално да признаете, макар и частичната правота на събеседника си с деликатната цел да не прекъсвате нишката на добронамерения разговор. И едва след това повтаряте и внимателно разяснявате своето становище, като използвате учтивата формула: „Напълно сте прав, но от друга страна…” Този способ е сходен с другия, класическия, наричан „Да, но…” Той най-често е прилаган при опит да бъде убеден някой с принципно противоположни позиции.
С подобни средства от една страна разколебавате у опонента желанието да продължава да ви се противопоставя със становището си, а от друга го подготвяте за своята нова, по-нататъшна аргументация. Само че, да не забравяме, че след неколкократна употреба, така полезното „но” може да загуби силата и психологическото си въздействие в спора. Дори обратното, би могло да започне да действа на другия като предупредителен сигнал за ваше обмислено и заобиколно тактическо нападение или вид отбрана. Затова, не прекалявайте с употребата му и продължавайте дискусията. Тя е полезна, не само защото бихте могли да убедите другите в своята теза, но и защото това е начинът да се упражните, как да побеждавате и друг път в словесните битки. Освен всичко друго, дискусионният разговор помага да се координира мисленето, защото дискутиращите са принудени да подреждат и уточняват чрез слово своите иначе общи мисли, а в хода на обсъждането добрите идеи могат да добият и своето по-нататъшно развитие.

——————————

ЕФИКАСНИЯТ ВЪПРОС ИЗИСКВА ЖЕЛАНИЯ ОТГОВОР

„Един път кажи, два пъти
чуй какво ще ти кажат.”
Персийска поговорка

Вероятно на всекиго се е случвало да задава въпрос след въпрос, а от другата страна като информационна стена да следват само „да” и „не”. Това довежда до напрегнатост между разговарящите. Обяснението е не само в нежеланието на повечето хора да отговарят на директни въпроси, но и в неумението на питащия. Разработвани са някои техники за запитване, които провокират съответен тип отговор. Те са особено внимателно проучвани и прилагани в съвременните делови среди по време на обсъждания и преговори. Въпросите, на които може да се отговори едносрично често пораждат у събеседника впечатлението, че го разпитват.
Поемете инициативата в началото на разговора, като предварително се постарайте да научите повече за партньора си, така че първите му вероятни кратки отговори да са непременно позитивни. Въпросите, водещи до къси отговори задавайте не когато търсите информация, а главно когато искате да ускорите получаването на съгласие.
В следващия етап, за да разширите разговора и преминете към размяната на мнения, прилагайте въпросителните изречения, които изискват обяснение. Те обикновено започват с думите „какво”, „кой”, „как”, „колко”, „защо” или с „какво е вашето мнение”. Чрез тях давате възможност на събеседника си да маневрира и го извеждате от състоянието на затвореност и сдържаност. Използвайте ги, когато искате да разберете реалните мотиви и позицията на партньора. Внимавайте с това обаче да не загубите контрола върху хода на разговора.
Така наречените риторични въпроси имат своето място в следващия момент, когато искате да проверите получената информация и да стигнете до по-дълбоко разглеждане и осмисляне на обсъжданата тема. Този вид въпроси не водят до преки отговори, но целта им е да предизвикват нови въпроси и да посочват нерешените проблеми. Когато в края сте получили достатъчно информация и искате да удържите разговора в постигнатата вече насока или се мъчите да преодолеете съпротивата на събеседника, използвайте въпроси от рода на „Как смятате, дали е необходимо?” или „Как според вас би трябвало?” С това смекчавате и неутрализирате негативната позиция на другия.