Тодор Бакърджиев

До гуша ни дойде от дебеловрати.

Атаката на бъдещето става все по-паническа.

Всичко е изписано, а не знаем какво ни се пише.

Когато безизходицата се разпростре надалече, може да мине и за път.

Искаш ли война, готви се и за мир.

Мнозина държат на своето, без да имат нещо в главата.

Повечето използват свободната воля за създаване на робски навици.

Чрез бягството от смъртта оставаме по-дълго в затвора на живота.

Най-голямата суета е да мислиш оригинално за смъртта.

Ключът към щастието се нуждае от ключалка.

Престъпниците от прехода искат да загърбим миналото, на което те се облягат.

Лекомисленият е в тежест на всички.

Любовното опиянение има най-тежък махмурлук.

На подмазвача му върви по мед и масло.

Мисленето на ум не спасява глупака.

И на полета на фантазията може да се наложи разписание.

Идеалите съществуват, защото никой не ги е сбъднал.

България е най-подходящата за създаване на музей на неуредиците.

Диалектично погледнато, напредъкът търси своя край.

В обмяната на веществата сивото е на последно място.

Може да прегориш и ако те държат дълго в сянка.

“Истината ражда омраза”, но и омразата става все по-истинска.

Удовлетворението много рядко е и удоволствие.

Болното въображение често поражда здрави догадки.

За душевните теглила няма единица мярка.

Всеки живот е степен на изпуснатост.

Когато творбите на плагиата са лоши, значи не са крадени.

Дори основното в живота се оказва подробност.

Колкото и да се чукат, хората не могат да изградят трайно щастие.

Частичната истина преминава в микроскопична.

И големите клечки са част от шишчетата на смъртта.

Пързалката на живота е по пътя на най-малкото съпротивление.

Някои живеят тъпо, а други притъпено.

Духовната слепота е и безогледна.

И безгласният живот прошумява.

С въображение могат да бъдат победени дори фантазиите.

Чувствително се увеличава броят на нечувствителните.