Иван Енчев

Отзив за стихосбирката „Песенен сплит” от Трендафил Василев

За да се съпреживее поезията в стихосбирката на Трендафил Василев „Песенен сплит” /Издателство „Български писател”, 2015/, трябва да се вникне по-дълбоко в нейната органично структурирана композиция. Тя представя един жизнен „недовършен пейзаж” за непрестанното завръщане на лирическия герой с „внезапната тъга” по „пътища вървяни”.

Избраните стихотворения са обединени от асоциативното светоусещане на впечатлителен човек, който през годините не е позволил на своите сетива да състарят детската си свежест на възприятията.

Не се налага дълго време да търсим най-точния „ключ” за словесната музика на този „песенен сплит”. Със своята самобитна оригиналност поезията на Трендафил Василев ни въвежда в света на една романтично-драматична приказка. Четирите раздела на книгата: „Хухленски легенди”, „Момино”, „Стрък от живота” и „Място за гнезда” се превръщат в четири пеещи колелета на пъстра лирическа каруца.

Такива сега едва ли ще намериш. Имало ги по времето на чародея на художественото слово Йордан Йовков, та чак до детството на поета. Сякаш и сега дочуваме копнеещият възглас, изречен от негов съселянин по шосето от село Момино за град Хасково и по-нататък:

Няма ги в пътя ни конските гриви,
нито каруците с медния глас.
„Разговор в автобуса”

Продължаваме поетичната си разходка, водени от нашия лирически предстоятел: съюзени с неговите очи, приютени в неговата душа, приобщени с неговите искрени чувства и тревоги. Той е по бяла риза, разгърден, развеселен, с развят перчем.

Подмладен е с десетки години. Захвърлил е шапката, чадъра. Съблякъл е своя лъскав костюм и го е надянал на дървен кръст пред бащината си къща. Така неговият „градски двойник”, разпънат на кол, ще стряска като плашило не само крадливите и лековерните, а и ще му припомня откъде е тръгнал. Смисълът на целия му живот „се побира между браздата хлебородна и гъдулковата струна”. /„Завръщане от града”/.

И на друго място съпреживяваме носталгичния трепет на автора през един лелеян ден в неговия роден край с най-близките си хора:

И ето ме под хълма с крушите и къщите,
чертиците и точките на моето прохождане.
И не сънят - денят по приказните пътища
на житената питка ме повежда.
„Делник”

От време на време поетът шибва със своя лирически камшик впрегнатия бял Пегас с голяма пухкава мартеница на челото и продължава да се възхищава сладкогласо:

Мой спътнико, чуваш ли как белият вятър полъхва,
целува градините, буди тревите край нас.
„Мартеница”

Как да не го чуеш южния вятър, когато ти нашепва стари, прастари Хухленски легенди?! Озоваваме се в самобитен свят сред живи случки за местности, хора и събития, станали някога край китното село с нежното име Момино. /Доста по на североизток, оттатък река Марица край Свиленград пък съществува село Момково с друга легенда за трагична история за отстояване на българщината през робското минало/. Дочуваме издалече гласа на мъдрец, израснал с народните обичаи по тия места:

Пусни в гъдулката златна пара - хорото да продължи!
Играе селото - и старо, и младо ръка за ръка се държи.

Това българско хоро не е обикновена игра за забавление, нито само празничен ритуал, то е вечен стожер на „нашата памет и вярност към род”. /„Дели Димов покръст”/.
С несъмнения си поетичен талант Трендафил Василев е превърнал родното си село в приказна крепост на своята душевност и символ на родолюбието и патриотизма.
Навлизаме все по-надълбоко в неговия романтичен свят. Припомняме си откровената му изповед в „Недовършен пейзаж”:

Завръщам се по пътища вървяни.
Поспирам се до милвана трева.

Завладяваща е тъгата по отминалата младост. Няма как да не я усетиш с всичките си сетива. Лирическият герой говори за своята любов, но той ни внушава, че става дума не само за интимни чувства. Откровението е поглед към целия негов живот, приличащ на недовършена голяма картина. Обобщение за живата мъка на всеки човек по невъзвратимото очарование на отдавнашните радости.

Мотивът за непрестанното завръщане е тема на доста голяма група стихотворения, посветени на носталгията към родното място, към детството и младежките години, към истинските увлечения. Лъха страданието на личност с богат душевен мир. И в тях, както в творбите за болката, самотата и смъртта, авторът се откроява като надарен сърцевед, способен да изрази и най-съкровените човешки чувства. Ето как изживява своята самотност и очакване за любовта на сродна душа „Момичето от късния автобус”:

И в тоя дом да се вдигне мъжкото рамо,
глас детски да звънне - най-светло начало.
Без само едно двузъбчево „мамо”,
песента на живота е глуха, нецяла.

Любовните чувства понякога се загатват само с един-два щриха, но те внушават затрогваща интимност. Не по-малко топлота има и в посвещенията, отразяващи обичта към родителите, съпругата, децата, приятелите. С романтично вдъхновение е показано възраждащото въздействие на красотата. /„Жена с цветя”/

Авторът говори с уравновесен, спокоен тон. Неговото слово не ни връхлита стремглаво като устрема на спринтьор на къси разстояния, то е уравновесено с постоянството на маратонската настъпателност. Любовното чувство пламти с всеотдайността на пълнокръвен мъж - без патетични клетви, без гръмки акорди.

Така се изразява и обичта към Родината, и преклонението към Бога. Припомня ни се християнския морал, че отношението към другия трябва да е като към другар, приятел и съюзник, защото той е „човекът - земен и небесен жител” /„Манастирът”/.

Отчуждението, миграцията и емиграцията - катастрофалните епидемии за държавата ни, също не убягват от тревожния поглед на поета. Ярко се откроява все по-освирепяващата драма на нашето съвремие:

Ах, как опасно те опасва голота!
И в туй безспирно дървоизтребление
остава все по-малко място за гнезда,
все по-скъсен - просторът за летене…
„Дървото на живота”

Стихосбирката е изпъстрена и с доста музикални мотиви. Не случайно първото и последното стихотворение имат заглавия „Жива песен” и „Песенен сплит”. Поетичната конструкция на книгата е сътворена, както програмата на някой народен събор за песни и хора.

Класическият стих в поезията на Трендафил Василев се отличава с характерна особеност, доближаваща я до разговорната реч, а понякога и до народната песен. Всяка дума в творбите е премерена прецизно. Използването на анжамбман е особено често прилаган похват.

Римата не винаги е пълнозвучна, но асонансът придава по-голяма естественост на изказа. Съставните думи /златозрейна, сребросива, двузъбчево, дървоизтребление и др./ оцветяват с нова окраска речта. Олицетворенията са релефни. Метафорите впечатляват със свежестта си:

Живее селото ми - шарена торба,
преметната през рамото на хълма,
живее то и не една съдба
през времето пренесе и погълна.
„Живее селото ми…”

Умелата подредба на словата в този органичен сборник ни завладява с многозвучието на поетичните внушения. Ритъмът на стиховете е задъхан от вълненията на постоянното завръщане на лирическия герой към неговите корени. Зад привидния покой на изложението се излъчва бушуващата вътрешна енергия на посланията.

Липсват словесни вихрушки от внезапни пориви, картините въздействат плавно, завладяващо. Носталгията не е плач. Споменът не е изтезание. Тъгата не е отчаяние. Болката не е хленч. Драмата не е трагедия. Възторгът не е поза. Щастието не е лицемерие. Пътят към спасението не е мираж.

Въпреки елегичния тон на повечето творби, техните дълбоки внушения предизвикват чувства на жизнен оптимизъм. В сърцевината на тази поезия е вплетен хуманизмът. Нишката, която държи трайно свързани всички стихотворния, е богатата асоциативност на лирическия текст. Той звучи свежо и оригинално, въпреки традиционната тематика.

Стихосбирката „Песенен сплит” на Трендафил Василев съдържа най-добрите художествени качества на предходните негови лирически книги: „Момино”, „Кръстопътен град”, „Искри невидими”, „Стрък от живота” и др.

Тя заслужено може да се определи като венец на досегашното му поетично творчество, не само, защото думата „сплит” в заглавието й е символ на понятието „венец”.

Поетът за пореден път доказва, че се отличава с твърде характерен глас в многогласието на съвременната българска поезия.

—–
Трендафил Василев. „Песенен сплит”. Избрани стихотворения. Издателство „Български писател”, С., 2015