Писмо от Ботьо Савов до Луиджи Салвини

Уважаемий господин Салвини,

След завръщането ми от Сахара в Париж, гдето живея засега, намерих любезното Ви писмо. Колко време е пътувало и по какъв път е стигнало писмото, не знаях. Всеки случай писах на моите родственици в София да изпратят на Ваш адрес в Рим два тома от моите разкази „Странният пътник”.

Ако не съм закъснял с отговора си, аз бих Ви препоръчал: „Видението на воденичаря”, „Каин”, „Среща в небесата със Святия пастир”, „Аркадският принц” или „Младият рицар”.

Понеже имах известие, че Боян Дановски не е в София, а в Добруджа, писах в редакцията на „Литературен глас” да Ви изпратят броят на вестника, в който е печатан разказа „Пепел”, който харесва на мене и на автора му.

Изпращам Ви по един брой от вестниците „La Bulgarie” и „Вестник на жената” с биографични и литературни бележки за мен и моето творчество. Може да Ви се видят оскъдни, но за съжаление, че цялата ми архива съм оставил в София и съм взел случайно само това.

Засега пиша романа си „Анка” - из българския живот преди войната (европейската война). Събирам материали върху едно научно съчинение, което мисля да работя дълго време: „Гения на българите”.

Започнах тези дни разработката на две повести: 1. „Залез над Сахара” - из арабско-берберския живот в Алжирия и 2. „В замъка на леди Фокс” - из английския живот.

Обработвам заедно с това и пътните си бележки „Париж - Сахара”.

Ако даде Бог идущата есен да дойда в Рим (Италия), тогава бих бил щастлив ако ми се удаде да напиша нещо за италианеца, чийто живот отдавна ме плени с родната на българина сърдечност и възторг. Ще бъда щастлив ако тогава мога да видя и Вас, уважаемий господин Салвини.

Много сърдечни поздрави и благопожелания

Paris, Rue Rollins 14, ap. 5 L Ботьо Савов

П. П. Ето някои от добрите мнения за книгите ми (личните обикновено не помня):

Анна Каменова (в. „Свободна реч”): „Ботьо Савов издига чрез своето творчество героите си като воденичаря Деан и ги залавя в хорото на бленовете.”

Любомир Владикин (в. „Демокр. сговор”): „Фразата у Ботьо Савов е къса и напрегната като лък. Прехода, неуловимата линия между действителността и блена е една красота у него.”

Иван Знахар: „Б. С. даде на литературата ни с Латифе най-възвишения образ на жена.”

Иван Радославов: „Б. С. е от оная генерация в литературата ни, която създаде новия художествен стил…”

Б. С.