АРФАТА НА ТВОЯ ГЛАС
сонетен венец
1.
Дух божествен е вселен във тебе.
Устните ти - нар, примамват ме.
Шия тънка - сякаш е на лебед.
Адът си и раят ти във мен.
Тайно в себе си те заобичах.
Арфата на твоя глас трепти -
милва ми душата песен птича.
Извор си за жаждата ми ти.
Ти си моята любов последна -
екот от горещата ми кръв.
Може да стопиш стената ледна -
още жив е поривът ми пръв,
луд съм още, музика звучи…
Имаш най-красивите очи!
2.
Имаш най-красивите очи,
давам всичко само тях да виждам.
В нощи тъмни - светлите лъчи,
а във делник - нежната ми грижа.
Шепна в унес дивното ти име -
таен код разчита имена…
Искам да съм само с теб, вземи ме,
изгрев да ти бъда, глъбина.
Слово сея в нивата на Бога -
Божиите светли семена.
Обич диша в тях към теб, жена.
Люшкам се в съня си в изнемога -
клетник, питам се: дали живея?…
Аз по тебе от години тлея.
3.
Аз по тебе от години тлея.
Зъзна лете, в зимата горя.
Ти си влюбена във майка Гея -
еднородна, светла дъщеря.
Чуден дар от нея ти взема -
азбуката вечна на живота.
Как узря за нея сам-сама?
Ангел ли прошепна ти в ухото?…
Меката на щастието где е?
Жаждам твоя лик и съм готов,
адът нека с болки ме залее -
да остане моята любов,
езерата в твоите очи.
Но мълчи, сърцето ти, мълчи…
4.
Но мълчи, сърцето ти, мълчи…
Есен пред вратите вече чака.
Утре друга песен ще звучи,
там където друга болка плака.
Орис имам - все за теб да мисля.
Лунен лъч ти пращам през нощта.
Идват с него във съня ти бистър
моята любов и доброта…
Алчен е светът и с хорска злоба
жаждата ми няма да прости.
Адът ще повика, с тъмен облак
жътвата ми той ще връхлети.
Думите във делника се губят,
а годините - една след друга.
5.
А годините една след друга,
раждат радост и нерадост те.
Филма на живота без хоругви -
ангел чакам да го разчете.
Еделвайс - душата ти ранима,
там сред бури расне и цъфти.
Вая твоят образ в стих и рима -
огънят във мен разгаряш ти.
Ярка светлина във теб да има,
топлота раздавай в снежна зима.
Гасне залезът и ден след ден
лятото на дните си отива,
а сезоните в един се сливат -
следват свише своя път свещен.
6.
Следват свише своя път свещен
вечер синя, утро с цвят червен.
Ерес ли е красотата, Боже?
Твоят свят - единствено възможен!
Люпят птиците живот в гнездата,
август пак криле ще му даде.
Бързай, светят бисери в цветята -
ласкавото слънце ги краде.
Аз поисках с тях да те закича,
гледам те и… виждам Беатриче.
Обичта е още жива в мен,
дар за теб е тя и слънчев губер.
Арфата си ти на моя ден -
теб не искам в този свят да губя.
7.
Теб не искам в този свят да губя.
Идвай всяка нощ в съня ми ти.
Сгрявай ме и дълго ще съм влюбен,
истина бъди и… приюти.
Мида съм, а ти си моят бисер,
обредно съм те затворил тук.
Ето: търсим пак в нещата смисъл -
тягостен над дните ни капчук.
Облак си и носиш светъл дъжд -
царствено ще плиснеш изведнъж.
Весел, този дъжд ще ме окъпе.
Еквам радостен и окрилен!
Ти не знаеш колко си ми скъпа -
ехо си на болката във мен.
8.
Ехо си на болката във мен.
Тичат мислите ми все към тебе,
истински от тебе съм обсебен.
Чувствам се отново приземен -
елин, древен воин на Елада.
Нужно ли е - Троя ще превзема.
Аз знам: тази чест на мен се пада,
пада ти се царска диадема.
Образът ти свиден аз ожидам -
сигурно съм късен романтик.
Трепет ме обзема щом те видя.
Радвай се на всеки слънчев миг -
опит имаш със съдбата строга.
Фреска си от четката на Бога.
9.
Фреска си от четката на Бога,
адът в мене ти превръщаш в рай.
Радост има, има и тревога -
сигурно заслужих своя пай.
Истината вече знаеш ти,
минало и днешно се преплитат -
идват във съня ми без да питат,
влизат през заключени врати…
Жаден вечно все по теб ще бъда.
Извор си и пия уморен -
вече чакам твоята присъда:
обич винаги да има в мен.
Трепетен намятам светла тога,
арка ти въздигам в изнемога.
10.
Арка ти въздигам в изнемога.
Надпис ще напиша с ведър стих -
герб за тебе, моя белонога.
Епилог си ми в живота лих!
Липсваш ми, не искам да го крия,
бързам да го кажа ясно днес.
Дяволска бушува в мен стихия,
явно дирих те в съня нощес.
Щастието, то е рядка птица.
Заедно ако я търсим с теб -
ангел ще ни поведе двуица.
Милост прося, но и опростен,
еретик съм във страстта си луда -
нямам мира, гледам те с почуда.
11.
Нямам мира, гледам те с почуда -
езерно-прозирна и добра.
Жребият ми - цветна пеперуда,
някога, от всички - теб избра.
Образ ти придаваш на нещата.
Руен, огънят във мен гори,
отдих дири пак при теб душата -
жалба, тайна да ти повери.
Дебри има в нея непознати -
еретично слънце плам разлива,
святкат мълнии от тъмни дати.
Този ад да виждаш - не, не бива.
Вярвам в нежността ти топла аз,
обич има в твоя чуден глас.
12.
Обич има в твоя чуден глас,
багра седемцветна - ти самата.
Раждаш музика и стих в душата -
амфора изваяна в екстаз.
Зимата ще мине и отмине -
силни са крилете на духа.
Идва пролет с цветната лавина,
вече капе твоята стреха.
Елегично спомняш си за зимата.
Лудница е на душата климата -
имаш във сърцето много жар.
Чезна аз по тебе до полуда.
Ахвам от възторг по твоя чар,
вдигнал пълна чашата с мавруда.
13.
Вдигнал пълна чашата с мавруда -
естеството ми избухва с плам.
Литва мисълта ми без принуда,
идва във съня ти там.
Как да те опазя толкоз крехка,
а светът е яростен и зъл.
Мога ли за теб да съм утеха,
орис, вяра и духовен стълб?!…
Ябълка си в райската градина.
Кратък е животът-колело,
луташ се между добро и зло.
Ангел да те пази до амина!
Дните отминават, а в захлас,
аз те благославям в този час.
14.
Аз те благославям в този час.
Радост на лицето ти да свети -
еталон за всичките поети.
Нека твоят дух да ражда клас.
Алена зората води ден -
изворите златен лъч целуна.
Вдишвам аромати възхитен,
ехото на птица опна струна.
Струна е и твоята душа.
Евтин трик за тебе е лъжата -
лази… и са скверни пипалата.
Лесно няма да те утеша,
а е хубав твоят свят вълшебен -
дух Божествен е вселен във тебе.
МАГИСТРАЛ
Дух Божествен е вселен във тебе,
имаш най-красивите очи.
Аз по тебе от години тлея,
но мълчи, сърцето ти, мълчи…
А годините една след друга
следват свише своя път свещен.
Теб не искам в този свят да губя -
ехо си на болката във мен.
Фреска си от четката на Бога,
арка ти въздигам в изнемога.
Нямам мира, гледам те с почуда.
Обич има в твоя чуден глас.
Вдигнал пълна чашата с мавруда -
аз те благославям в този час.
