Борислав Владиков

КАБИНЕТЪТ НА ПОЕТА

Нощта е кабинетът на поета,
космичен храм за изповед пред Бога.
Невидим в мрака цигулар - щурецът,
люлее кротко тъмната природа.

БЕЗСМЪРТИЕ

Шуми, река пенлива! Не спирайте, потоци!
Душата ми жадува планинска чистота.
Вървя и жадно слушам безсмъртните уроци
на песните, родени дълбоко във пръстта.

НАЙ-СЕТНЕ

Най-сетне дъжд - очакван, тих, сеитбен.
Най-сетне хлад след задух нетърпим.
Простила всички грешки и обиди,
Земята вярва, че ще я спасим.

БОТЕВ

С векове във бъдното прекрачил,
цял народ в душата си люлее.
Който иска - може да го плаче.
Който иска - може да го пее.

ЕПИТАФИЯ

Моето име не ви е известно,
пък и защо ви е име.
Пийте до капка пиринските песни
за да ви има.

ДОБРЕ СЪМ

Отговарям на всеки: Добре съм!
Много често се смея дори.
Ходя пролетно в своята есен,
без да знаят какво ме гори.

ОТЦЕРУГАТЕЛ

Гоце бил даскалче просто.
Левски - поп недоучен.
Лае безпаметно злостно
зло недоучено куче.

НЕЛЕЧИМО

От премного вяра бях ослепен
на светлото бъдеще със острието.
Така нелечимо сега съм ранен,
че всеки мой ден е Разпети петък.

РЕКА

На Красимира Кацарска

От брътвежи дойде ми до гуша -
чалга,
нагли реклами
и кръв.
Само теб мога вечно да слушам,
бистра Бистрице - песен от връх.

ОТ БРЕГА

Не ми остава нищо друго
освен да си припомням със тъга
какво и колко съм загубил,
че гледал съм морето от брега.

КОГАТО

Надолу - от върха на своя път -
като скала откъртена ще пея.
Не падането - страшен е мигът,
когато спра и онемея.

***
Падне ли дърво, за да не гние,
обели кората му. Без нея
дървоядът трудно ще пробие.
Всеки на открито не живее.

ПРИРОДЕН РАЗУМ

Пролетта, родена в равнините,
ден след ден превзема всеки връх.
Нейните войници са тревите,
стигнали до билото без кръв.

ПОСЛЕДЕН

Последен червеят умира.
Работи, без да го мързи.
Не ме е страх от вдигната секира.
Настръхвам, ако нещо пропълзи.

***
Кой пръв е обрулил росата - не знаем,
но има пътека до всяка зора.
Най-често гнило дърво величаем,
забравяйки младата родна гора.

В КРАЙНА СМЕТКА

Тичат луди потоци, а ние от жажда
все горим върху клада от мисли и чувства.
Ах, на тази земя всеки, който се ражда,
в крайна сметка умира с напукани устни.

ВИНОТО

Най-сетне виното се налудува.
Заглъхна даже шепотът му тих.
На кротко, на невинно се преструва.
Но я го потърсете в моя стих.

2015

***
В своя път небесен Слънцето ще свърне,
ако то случайно в някой слънчев ден
ей така случайно хубостта ти зърне
или пък научи, че те има в мен.

2016

НЯКЪДЕ

Изгубил своя сън, капчук
говори с мен неутешимо.
От теб - ни капка,
нито звук,
че някъде те има.

2016

***
Приятелю, не ти е лесно
света в душата си да носиш.
Да чуваш плач - да пееш песни.
Нощта да ражда утро росно.

2016

ПАДЕНИЕ

Ех, де да бяхме скитници в пустиня,
предвождани от властен Моисей.
Потомци на Спартак и на Орфей,
днес ние се въргаляме във тиня.

НАЙ-СИГУРНИЯТ ОСТРОВ

Душата ми е кипнало море.
Най-сигурният остров в него ти си.
Не знам дали със мене си добре,
но аз без теб безсмислено се плискам.

2016

АКО МОЖЕШ

И нека да допуснем най-възможното -
излъгал съм и себе си, и теб.
Вземи тогава и режи със ножа.
Разделяй, ако можеш, сол от хлеб.

УТРО НА СЕЛО

Слънцето първо ми идва на гости.
С росни лъчи ме целува.
Нищо не моли и нищо не проси.
Рожба небесна!
Най-хубава!

2016

ЕДИНСТВЕН

Бях и си отивам гол и бос.
Уморен от лъжи.
Все по-жаден за истини.
С много юди край мен.
Със единствен Христос -
но спасителен.

2016

МЕЛНИК

Всеки таван - незалязващо слънце.
Всяка нощ - натежала от плод.
Тук пътеките тънки и стръмни
водят човека към Бог.

БОЖЕСТВЕНО

От никого душата си не крия.
Тя зрее като плод във слънчев юг.
Тук прапрадядо вино пие
със своя стогодишен внук.

БЯХ И СЪМ

Бях и съм към себе си жесток.
Цяла вечност как горя на огън.
Искам да съм песенен поток
и сълза, отронена от Бога.

2016

***
Кръвта Христова е и моя кръв.
И виното, което ви наливам,
е мое вино. Нужен ми е връх -
голготен връх,
с небето да се сливам.

2015

ПОЕЗИЯ

Морето днес замислено въздиша.
Замислен е бездънният му взор.
На чайките крилете плавно пишат
вълни с криле в небесния простор…

2016

ПЕСЕНТА

Пада птица от вис висината.
Няма никъде клон за опора.
Кой простреля у нас тишината?
Кой уби песента на простора?

2016

ЗАЩИТНИК

В жестоките игри не стана рефер.
Не ти отива да си нападател.
Защитник беше. Пазеше човека
от врагове и от предатели.

2016

ПО-ДАЛЕЧ

Колко пъти съм искал да стигна до билото
и да тръгна нататък към друг хоризонт.
По-далеч!
По-далеч от котилото,
всред което живея без капка озон.

АЛЕН МАК

От бодливата тел на Земята
той направи струни за китара.
Свободата, Санчо, е най-свята! -
пее Чили!
Пее Виктор Хара.

1979

САМОТЕН БОР

Над храсти хлевоусти извисен,
без пръст,
пред пропасти изправен,
красив и непокорен,
все зелен…

Не си, Приятелю,
не си забравен.

2015

ПО-ВИСОК

Аз съм пил и от камъка сок.
Неведнъж съм осъмвал на хълма голготен.
И ми стига, че кръстът ще бъде висок.
По-висок от смъртта е Животът.

2015

ЦАРЮ САМУИЛЕ

Всеки има в душата коварен предател -
било като слабост,
било като сила.
В човешката история кучето е най-верен приятел.
Прав ли съм, царю Самуиле?

ЯТАКЪТ

Зарит бе жив.
Не го търсете мъртъв.
Врагът бездарен нищо не разбра.
Какъв Човек!
С мълчание покърти
от ужас вледенената гора.

СТРАХ

(по Хамлет)

Не е възможно даже да помислим,
че има нещо много гнило в Дания.
Дошли сме на света с родилен писък,
а цяла вечност тънем във мълчание.

ДУЕЛ

Днес ромонът дъждовен ми напомня,
че идва най-опасният сезон.
И трябва смело да възседна коня.
Смъртта пред мен е Рубикон.

2016

ТРЕВОГА

Играта свърши.
Паднаха завесите.
Актьорите изтриха своя грим.
Сега не ми е никак,
никак весело,
че целият народ е жалък мим.

2016

ЗАЛЕЗ

Стозъба шипка - кучка злобна,
впи хищно ноктите си в мен.
От мойта кръв и от плода й
е залезът червен.

2016

***
Какви ли не истини страшни разбрах!
Какво ли до днес не изгубих!
Как можах?
Как можах?
Как можах
все да съм влюбен!

2016

И ВСЕКИ ВРЪХ

Кристални езера - невинно сини.
В тях звездното небе кръжи, кръжи…
И всеки връх на Рила и Пирина
наздравици за Любовта държи.

2016

***
Трябва ускорено да живея.
Чувствам как животът ми изтича,
без да мога себе си да влея
във море, което ме обича.

2016

ВЪРХОВНА ЧОВЕЧНОСТ

Всеки пропуснат миг в любовта
е погубена вечност.
Няма го,
свършва,
изчезва светът.
Няма любов - няма човечност.

СЪРЦЕТО

Утехата за мен са плодовете,
родени от небето и пръстта,
а всичко друго идва от сърцето -
най-топлото гнездо на любовта…

2016