Янко Димов

Димчо Дебелянов, участник в Първата световна война,
загинал за България.

Прокоба ли,
предвечен грях ли мен
преследва ме? А може би вината
е лично моя?
Все едно.
Но чувствам се роден
в усойното сиропиталище на свободата.

Насилия, грабежи, бедност, крах…
Да се завръща тук кой би поискал?
Не мога да живея с този страх
за утрешния хляб,
със тази ниска
цена на доблест и достойнство, със това
отчайващо безверие в живота.
Не мога - слаб съм - и да извървя
пътеката до своята Голгота.

Но мога да загина на война.
Да сложа кости във пръстта корава
за тази - моята, за същата страна,
която с безразличие нехайно ме предава.
Ще се спася от клюките. Ще си спестя
и угризението, че в живота земен
все някому тежа на съвестта…

Убиецът ми ще е враг безимен.

1996 г.