Иван Генадиев

Всеки ден все нови грижи
орисията ни носи
в тревоги, в бедни хижи
сяка радост веч погина;
ний сме гладни, ний сме боси,
а за нашата съдбина
никой днеска се не грижи.

Цар, министри, депутати,
партизански психопати
в политика затънали
готвят нови катастрофи,
готвят скърби и печали
за сломената родина.

Всяка вяра за спокойство
веч изстина и загина,
всеки тук с печал се взира
в бъднините и разбира,
че мятежи идат нови.

Господи,… от висините
слез по нашите землища
и задърпай за ушите
тези вождове безумни,
що с свойте клики шумни
бащините ни огнища
ще превърнат в пепелища.

Господи, в този край злокобен
нивга мир не ще настъпи,
а над нас ехти смях злобен
и нарича, и предрича,
че душмански крак отново
нова плячка ще изнуди.
Господи, тук няма хора,
Господи, тук вси са луди…

——————————

сп. „Людокос”, г. 1, бр. 13, 19.01.1914 г. Подписано: Ханс.