Печо Господинов

ИК на съюза беше обявил м. април за агитационен. Трябваше да станат от 31 март до 23 април т. г. около 15 областни сбирки и пунктови събрания. За целта се разпрати с време и специално окръжно.
Когато всички приготовления бяха свършени, от Нови Пазар неочаквано се получи покана за околийска сбирка на 24 март, подписана от г-н Ив. Чакъров, член от проверителния съвет на съюза.
Това опечали някои.
И наистина, как може да се вземат подобни инициативи без знанието и съгласието на ИК?
Ние ще бъдем откровени и ща признаем: нашият съюз досега най-много е страдал от безотговорни действия.
Чувството за организация, особено - нуждата от дисциплина, много зле се разбира от някои добруджанци. Още по-малко са между тях деятелите, които си дават сметка за последствията. А когато и водачите започнат да газят просото, анархията се въвежда в култ…
Инициативата на г-н Чакъров, подобно миналогодишната Разградска сбирка, беше осъществена бляскаво. Ние го поздравяваме от все сърце.

*
Пристигнах на гара Каспичан в 5 ч. сутринта. Реших, че ще бъде добре да направя една приятна разходка до Нови Пазар. Казаха ми - градът бил близо до гарата.
Когато по обед разправях патилата си на един беловлас добруджанец, видях между компанията хора, които ми се усмихваха..
- Така е в живота - каза някой - не е необходимо само да знаеш посоката, за да стигнеш целта: трябва да познаваш и несгодите, и препятствията.
Заблудили сте се… И ние, стари и опитни хора, понякога загубваме пътя. Кажи това на големците в София. Кажи им: още, че по-често трябва да идват сред стадото си, за да не го забравят и то да не се загуби, подмамено от случайните примамки на изкусителите.

*
В Нови Пазар първия човек, когото срещнах, беше моят съгражданин г-н Вл. Блъсков, познат съюзен деятел.
От дума на дума, стигнахме до дома му.
- Това е нашия добруджански квартал, - ми поясни той. - Гледам: все варосани къщички, добре подредени, пред тях градинки. - А тази къща е моята, - додаде той. - Днес ми си гост.
Никакви възражения не можаха да го разубедят. Дойде и жена му. Оглеждам стаята и си мисля. Също както в Добруджа: картини, портрети, кандило, добре наредено легло, столове (които всеки момент очакват гости), бели завеси, уютна обстановка.
- Отивам на черква, - се обажда любезната домакиня, - днес свършват великите пости. Хайде, на добро да е!- казва тя на себе си и целува ръката на домакина. Така било редно. Днес християните се прощавали за сторени волни и неволни неприятности. „И в Добруджа е така” - казвам аз на ума си. В това време домакинята изрича благословията си - „Господ да ви е на помощ” - и отива на черква. Ние оставаме сами.

*
Малката кръчмица на бай Колю гъмжи от добруджанци. Тя е нещо като хотел, същевременно - бакалия, кръчма, читалище, клуб. Тук е свърталището на добруджанци.
Към 10 ч. ние направихме обичайното посещение на тази кръчмица. Появяванието ми беше истинска изненада. Всички добруджанци станаха на крака. Здрави, снажни и изпечени хора. Свалят калпаци, ръкуват се.
Конференцията се откри с реч от председателя й, г-н Вл. Блъсков, след което г-н Ив. Чакъров обясни целта на свикването й.
- Трябва да си осветлим някои въпроси по оземляването, да вземем важни решения по други, да настояваме за по-скорошното разрешение на трети, също така от голямо значение за поминъка и живота на емиграцията.
След всичко това вземам думата, за да изпълня желанието на събралите се добруджанци. Започвам речта си с констатацията, че живия контакт на центъра с периферията е от извънредно голяма важност за делото. Разглеждам решенията на XII ред. конгрес, като подчертавам волята на целокупната емиграция да има ред и дисциплина в съюза. Изключени бяха няколко раздорници, защото искаха - наивници! - и днес още правят усилия - да смутят добруджанското единство. Те чернят водачите, за да отклонят емиграцията от правия й път. Спирам се на конкретни факти.
Най-после - за да се обоснова - разправям известната латинска приказка за бунта на краката, ръцете и сърцето против тиранията на разума.
- Последствията се знаят. Човешкото тяло грохнало. Станало плячка на червеите. Така ще стане и с нашата организация, ако не се ръководи от разума на своите водачи.
М. Стоянов (Каспичан) и Г. Великов (Дживел) ми отправиха някои въпроси.
Говориха и представителите на селата. Говориха изключително за своите болки по оземляването. Дадох обяснения.
За всичко това се състави протокол. Гласува се и предложената резолюция, с която единодушно се одобряваше следваната съюзна политика и тактика.
Акламираше се единството, така както то е въплътено в устава, целите на който се посочваха като единствено задължителни за целокупната добруджанска емиграция.
Конференцията мина неочаквано добре, при задушевен ентусиазъм и повишено патриотично чувство. Закри се с кратка и сърдечна реч от г-н Блъсков, който призова всички за върна служба в храма на добруджанското дело.

*
Вечерта в дома на моя „емишерия”, г-н Блъсков, се бяxa събрали група добруджанци. Сервира се вечеря. Домакинята като че искаше да подчертае: и в изгнание добруджанецът е все същият.
- Слушай-й-й, - се провикна бай Минчо, когато се показа на вратата. - Ще пием добруджанско вино, от моето вино… Слушай-й-й-й…
Бай Минчо е нисък, набит старец. (Тук той ще се понамуси малко, защото претендира да е още на 21 година).
Цялото му лице се усмихва. Жизнерадостна, поетична натура. „Работи като добруджанец, пие като московец, затова е истински добруджанец” - поясни някой от компанията…
Когато се свечери, стаята се огласи от песни. Всички наведохме глави. Пееше домакинята.
В паметта ни оживя мъченическия образ на Добруджа - гълъбовото й небе, златокъдравите й ниви, добруджанските вечери през жетва, когато Христос слиза от небето, за да благослови египетския труд на своите деца.
- Ей сега да кажат, готов съм като пищов, - прекъсва мълчанието бай Минчо. - Ще зарежа всичко. Хе-хе-е, душата ме боли! Двама сина отгледах, ама и аз ще отида. Пред тях ще вървя. Слушай-й-й…
Някой благославя:
- Господ да дава живот и здраве, а другото нека остави на нас: и лихвите ще си съберем!
Всички се чукаме.
Всички благославяме.
Домакинята отново запява за комити и за хайдути. Ние й пригласяме като че шепнем Отче наш.

——————————

в. „Добруджа”, г. 5, бр. 68, 16 май 1929 г.