Златимир Коларов

Не съм религиозен в традиционната представа, но съм вярващ - в доброто, красотата, в идеята, че трябва да направим света по-добър, че от нас зависи това да стане…

Съзнавам, че някой го правят, други гледат, трети - чакат.

Отец Боян Саръев е от тези, които правят света по-добър, обществото - гледа, а институциите, които трябва да подкрепят родолюбивото и благородно начинание на отеца - чакат.

Какво? И те не знаят.

Лошото е, че чакат не само по отношение на делата на свещеника, а изобщо. И нищо не правят, за да съхранят вековната териториална и духовна цялост на страната. Защото в случая става дума точно за това - за съхранението на България като страна и на нас като народ.

Всички, които живеем в България, независимо от вяра и религия, от произход и етнос и се намираме на кръстопътя между Изтока и Запада, не трябва да забравяме, че междуетническите и междурелигиозните вражди са раждали и раждат най-кървавите и най-ужасяващи човеконенавистни събития, в които жертвите са хиляди избити, хиляди животи.

Доказват го сега и събитията в Ирак и Сирия. Там свръх радикалният ислям, освен, че заема територии, избива безогледно хора, както християни, така и мюсюлмани, всички, които са различни.

Човешката история показва, че подобно антихуманно, нечовешко поведение и геноцидна агресивност са типични за най-кървавите диктаторски режими.

Не трябва да забравяме дори за миг, че радикалният ислям е заплаха за всички нас, независимо от вяра и религия, от произход и етнос - българи, турци, цигани, евреи и арменци, всички ние, че крехкият балкански миг всеки миг може да бъде пометен, разрушен.

Винаги съм казвал с голяма доза притеснение, че е достатъчно един екстремист да взриви една джамия и огънят ще лумне.

Не трябва да се подаваме на каквито и да са подобни провокации, защото във всяко общество има поставени лица, предатели, екстремисти, психично болни, фанатици, хора с психически и умствени проблеми, продажници и зложелатели, които могат да взривят крехтият балкански мир.

Поставянето на свинска глава върху джамия в Гоцеделчевско преди време е отвратителен акт на безпардонно, нискокултурно, просташко поведение. Просташка долна провокация! Не може, не трябва никой да се гаври със светите неща за тези хора.

И добре, че мюсюлманите тогава проявиха мъдрост и не реагираха с подоби некоректни, агресивни и долни постъпки. Този акт, ако е извършен от християнин, е срам за християнската вяра. Мисля си, че е извършен от безбожник, защото не може вярващ да се подиграе с вярата на друг.

Винаги съм твърдял, че най-сигурният начин да се даде отпор на агресивни, човеконенавистни идеи, е да се сее образование и вяра, да се повишава осведомеността, културата и мисленето на хората от всички прослойки на обществото.

И в случая трябва да се сее вяра независимо християнска или мюсюлманска, но от първоизточника, както са ни го завещали Христос и Мохамед, защото и двамата пророци проповядват любов, разбирателство и мир, а не война, смърт и псевдовяра, изкривена от секти и емисари, които служат на черни интереси.

Няма нищо лошо в това да се строят джамии - българските мюсюлмани го заслужават, защото живят в тази страна, защото са пълноправни граждани на България, защото са честни, трудолюбиви и миролюбиви хора - знам го, защото имам много приятели турци и българомохамедани, лошото е, че не се строят църкви, като отпор срещу агресивната инвазия на радикалния ислям, който заема нови и нови територии от страната и света и с чиито средства се строят джамиите в България.

В това отношение държавата, Православната ни църква и всички ние, които гледаме и чакаме, сме длъжници на отец Боян Съръев.

Крайно време е държавата на най-високо ниво да определи приоритетите си в дългосрочен план, независимо от цвят и партийна идеология на управляващата партия, а не да се лута хаотично в решаването на битови проблеми, като цени на ток, газ и парно и как да изкараме до пролет, „за да стъпим на зелено”, които безспорно са важни, но не и миродавни, и по този начин да изпада в дребен, жалък, балкански битовизъм.

Нужна е обмислена дългосрочна политика за противодействие на чужди, радикални религиозни влияния и секти - не само мюсюлмански, а изобщо.

В градовете ни свободно се разхождат млади хора в сиви спретнати костюми - представители на непознати секти, емисари на чужди вери и раздават лъскави листовки с неясни послания, но с ясна цел - да ни отклонят от Православието.

И църквата не трябва да затъва в дребнотемие и излишни канонични спорове, дали отецът служи и се грижи за миряните според канона, а да го подкрепи с думи и на дело, защото става дума за България, за българската вяра и народ.

И най-важното - за мира на изстраданата ни земя, за бъдещето на нашите деца!