РАКИДЖИИ
Качо Бараката е известен мързел от съседната епархия Кутловица. И може би е единственият, който с мързел си извоюва такава широка популярност, каквато нямат и най-талантливите провинциални творци.
Качо попийва и другите хора казват, че не е като тях. А лепне ли се за някого прословутото „не е като хората”, иди та го оправяй. И Качо върви неоправен, без работа, защото никой не вярва, че това неподквасено тесто може някога да втаса.
В същото време Качо не е някакъв случаен човек. Мислил е той, като се женил, и взел за жена сестрата на кмета. Кметът разбира, че тестото не е подквасено, и не му дава нищо. Сестрата ходи в кметството, ходи в братовата къща и плаче.
Кметът е поставен на кръстопът - да избира между авторитета и кръвното роднинство. Знае той, че кмет без авторитет пет пари не струва, ала се прекланя пред кръвта и уговаря съдържателя на селската кръчма и ресторант да го вземе на бюфета.
Запретнал мързелът ръкави, но какво може да направи един мързел със запретнати ръкави?… И крачолите да вдигне, вода няма да потече… Работил месец и нещо, дошла есента и клиентелата свършила.
Клиентелата е страшно нещо, когато не ти трябва, изправя се пред тебе и изпъчва едни широки гърди, чак ти закрива погледа към света, а когато я позоваваш - ни вест, ни помен от нея. Обикновено клиентелата върви на тумби на тумби, вдига шум около себе си, пие и пее и накрая я плаща, я ти поднесе някакъв документ, на който собственоръчно се е подписала.
Плати ли ти - отива си и я се срещнете друг път, я не, но поднесе ли ти документа, значи, кани те на втора среща, на която тя ще е кръчмаря, а ти клиентелата.
Но каквато и да е клиентелата, тя винаги е била уважавана от кръчмарите. А Качо остана без нея. Седи той в кръчмата, а отсреща му - портрета на царя. Царят е ракиджия и портретът му виси във всички кръчми.
Негово величество си седи мирно в рамката, Качо налее две чаши с ракия, вдигне едната, чукне се с величеството и я изпие.
- Царю, ти не щеш?
Обръща поглед към портрета и вземе, та изпие и царювата чаша.
Така до пролетта. Цяла зима пили Качо Бараката и царят.
Един ден собственикът решил да тегли калема и съставил тройката за ревизия. А ревизията е нещо като чумата - не си поплюва. Начита Качо Бараката и хич не й идва на ум, че начита и негово височество.
На ревизията не й идва на ум, защото няма ум, ала на Качо Бараката му идва на ум. И като вижда, че сумата е едра и едра ще бъде и присъдата (а присъдата се приближава, защото са насрочили делото), Качо взима химическия молив, плюнчи го и написва писмо на царя.
Минава не минава много време и в селото се получава писмо от негово величество. Пощата се плаши, защото пощата на селото на Качо Бараката не е и сънувала царя, а той направо се обърнал с писмо към нея.
Качо го тресе, защото си мисли: „Особата му се е докачила, а докачи ли се особа, добро не пише”. И стяга кълчищената връв около кръста, ама панталоните пак се изхлузват и треперят.
Кметът също не вярва, но писмото все пак е веществено доказателство. Взема кметът с треперещи пръсти вещественото доказателство и тръгва към Качо.
- Ти си имал връзки с царя, бе! - и се чуди, и цъка с език.
Качо му казва, че си пишат с величеството и пак пристяга кълчищената връв. Ръцете му треперят, и гърлото му трепере, а оттам и гласът.
„Бях в много лошо настроение - пишеше царят, - когато получих писмото ти. То ме изведе от отчаянието и ме развесели. Аз те разбирам…”
Качо Бараката спира четенето и си мисли: „Ракиджия винаги разбира ракиджията”. А царят е ракиджия баш като Качо Бараката. И продължава Качо да чете.
„Друг път не пий с мене в компания…”
Следват подписи и заврангулки, Качо гледа в тях и си връща зимните вечери, в които се чукаше с негово величество. И ревизията връща, а ревизията му се вижда като безмилостна ламя, от която няма отърваване.
И си мисли още, като пиха заедно с царя, сега дали ще лежат заедно, в една килия, или на Качо ще отредят циментовия замръзнал под, а негово величество ще се мъдри в рамката над тезгяха в селската кръчма.
Щом си ракиджия, байнов, мисли си Качо Бараката, отърваване няма. Ще дойде друга ревизия, ще те забере от селските кръчми и тъкмо Качо ще си е излежал наказанието и ти ще дойдеш да го смениш.
И ще го погледнеш, белки ти подаде съчувствено ръка, ама Качо ще ти покаже лакътя и ще ти викне едно силно: „На-а-а!”
