ДОБЪР ДЕН!

Георги Георгиев

„Когато кажеш на някого „Добър ден”,
той няма да пропусне да ти каже „Лека нощ.”
Народна поговорка

Има химически елементи, които са необходими на човешкия организъм в нищожни количества, но без тях не може. Има правила на човешко общуване, без които може, но без тях не бива.

Ето, на тези правила е посветила своите есета писателката Лидия Николова. „Есета за етикета” е авторска книга за човека и обществото. Нейният поглед е обърнат навън, към поведението и взаимоотношенията. Но също засяга отражението им от вътрешния мир, менталността и светоусещането на индивида.

Ветрилото е разтворено широко, мъдростите са безброй, изреклите сентенциите са първенци в културата на много народи и страни от целия свят.

Авторката си е поставила за цел да ни напомни как да изразяваме и показваме уважението си към другите, какви да бъдат всекидневните ни обноски и зваимоотношения в деловия живот, у дома и навсякъде, където пребиваваме.

Скептикът в нас веднага може да възрази, че не ругае само онези, които не заслужават това. Та нали не друг, а Джон Бъниан пише в една от най-забележителните си книги „Странстванията на поклонника”: „Още като дете нямах равен на себе си в ругатните, лъжата и богохулството”.

Добре, че у нас живее и оптимистът, който разсъждава по друг начин, а именно - хората се държат един към друг съгласно начина им на живот. Затова има изкристализирали правила на цивилизовани обноски, външни белези на културно поведение, които правят живота по-красив, приятен, събуждащ енергия и духовна мощ. А оправдание за небрежността ще се намери за всекиго.

Срещайки жена, която оставя след себе си парфюмена следа, мъжът си казва, че козметиката е приятно излишество. Прекалеността е неуместна, но това не отхвърля нуждата от аромати. Вековете го доказват. Тук е мястото, може би, да си припомним за онзи Указ на Петър Велики от май 1709 г., с който императорът забранява некултурното подражателство в облеклото на публични места и го наказва с бой.

Това се оказва ключът за нормално поведение на обществени места, защото това, което показваме навън, включително и начинът на обличане - всичко започва от дома ни. Всеки тръгва към работното си място или към магазина, на среща или на разкодка така, както се облече от къщи.

Лидия Николова обосновава тезата си, че няма дребни и маловажни неща. Всичко е важно, всичко е значително, и дори знаково. Това важи както за улицата, така и в театъра, ресторанта, навсякъде където човек е с други хора. Нашият народ е изковал сентенцията: „По дрехите посрещат, по ума изпращат”. Винаги е валидна мъдростта „Преди да влезете в чужд дом, „облечете” усмивката”.

Тази книга ни внушава, че взаимоотношенията между хората, където и да са те - в службата, на нарочна среща или на празник, на ритуални или семейни събирания, трябва да ни вдъхнат оптимизъм, ведрина и доверие. Всичко е важно за човеците, за да поддържат те хубаво настроение, да се разделят приятелски, да си бъдат необходими и взаимно полезни.

Случва се, когато опрем до правила на общуване вътрешен глас да ни казва, че това е излишно, но тъкмо мъдрецът Волтер ни опровергава с думите, че излишното е много необходимо. Понякога след неприятен разговор, в който „не сме издържали изпита” е накърнено нашето или чуждото достойнство, съзнаваме, че е вредно да нарушаваме всеобщите правила.

Подобни изживявания отекват болезнено в душата на човека. Чувал съм някой като се връща от гости да казва, че завижда на Адам, който е нямало кого да посреща и къде да го канят.

Днес без общуване няма живот. Човекът е роден да гради мостове, а не огради, зад които да се крие от съседите, па били те близки или далечни. Общуването се гради по правила, както е при строителството на мостове. И едните, и другите проекти трябва да имат солидна конструкция. Те се разрушават, ако не са спазени или са нарушени технологичните или обществените правила.

Авторката е защитила философията, че в общуването индивидите не бива да се обезличават, но те не могат да бъдат и само еталонни, съвършени артисти. Всички те ще си бъдат взаимно приятни и полезни, защото са събрани от взаимен интерес и общи цели. Подчертано е, че човеците винаги трябва да бъдат учтиви. Тази латинска дума в същността си означава човечност, хуманизъм, добро настроение, любезност и дори ласкателство.

И като споменах човечност и любезност, нека си представим една повсеместна картина, която се наблюдава днес не в делова зала, а във всяко превозно средство - автобус, трамвай, метро… Повечето хора са със запушени уши и заети очи. Вперили са поглед в екранчето на таблета или смартфона и пръстите им играят като по клавишите на роял.

Никой никого не поглежда, не забелязва до кого сяда, кой се качва или слиза, какво се вижда през прозореца. Всички млади са обсебени от мобилните устройства. Те не виждат, че до тях спира възрастен мъж или жена, не с един, а с два бастуна или патерици. Тук не става дума за някакъв упрек към младите, а за самолишаването им от наблюдателност към заобикалящия ги свят.

Всички вече знаем и приемаме, че смартфонът е необходимост, най-срещаният предмет за комуникация. Едва ли ще бъде удобно за хората, ако това средство за връзка изчезне. То е необходимо, но ни лишава от множество сетивни възприятия, то ни обсебва и покорява. Както е тръгнало, ще престанем да се виждаме един друг, не ще запазим никакво наблюдение, възприятие и памет от пътя и движението. „Умният” телефон е покорил съзнанието не само на децата, но и на възрастните.

Какво става с отношенията между хората в тези нови условия? Важат ли постулатите за общуването, натрупани от векове? Как се променят отношенията и поведението на хората? И на тези актуални въпроси търси отговор Лидия Николова в своята нова публицицистична книга.

Навярно ще има някой читател, който затваряйки последната страница да си каже, че тези есета може и да са полезни, но това се учи в живота. А важността на целта им е безспорна, иначе как да си обясним, че още от древността велики пера, мислители и философи са създали и развили обществената етика като наука, а правилата й - като етикетна практика на хората. А що се отнася до „Добър ден!” от заглавието на предговора, това освен поздрав е и правило на общуване, така както „Здраве желая” е отговор на поздрав, но и правило от военния строеви устав.