Панчо Недев

*
- Виждам, сине, че активно се готвиш за гурбета в чужбина. Мингиши си сложил, верига на врата, елегантна брадичка си пуснал…
- Ами, да готвя се. Нещо против ли имаш?
- Да, имам! Но не знам, как по-деликатно да ти го кажа. С тази брадичка… на Козел ми приличаш.
- Извинявай, но изоставаш от времето и модата, тате! Ако тук ти изглеждам като Козел, мина ли границата - мога и Рокфелер да стана! В бизнеса, тате, понякога от брадичката и вратовръзката се започва.
- Да, вижда се, прав си… Чувам някои даже и без глава започват… Но фалират още след първите крачки!…

* .
Васко е най-новият член на бачкерската, строителна бригада. Още помня, как хладно и заядливо го посрещна един сто килограмов мъжага с подут стомах:
- Я се виж в огледалото, бе слабак! На чироз приличаш. На туй отгоре и вегетарианец… Как ще я вършиш тая наша тежка работа?
Ама и Васко не му остана длъжен. Върна му го тъпкано и разсмя всички:
- А ти, бай Тодоре, с тоя балон… как я вършиш оная работа?
Намеси се в защита на новия работник още една стара кримка и смехът отново избухна:
- Не си прав, наборе, и за вегетарианството. Щото и коча е вегетарианец, ама цялото овче стадо оправя, нали?

*
- Колега, чу ли сензацията?
- Пак някоя банка ли…
- Не, от научната сфера е! Едно поделение на нашия Научно-изследователски институт в провинцията от две години работел по проект с европейско финансиране… и фантастично европейско възнаграждение!
- Е, и? Нормално. Тия проекти скъпо се плащат, а и цялата ни икономика само на тях разчита.
- Прав си. Но темата, темата е сензационна, професоре! Слушай: „Превръщане на духовната храна в равностоен, биологически, хранителен продукт, марка БГ!” Как ти се струва?… Какво си ме зяпнал, кажи нещо!
- Но ти… откъде…как го научи!? И какво искаш да кажа, след като може би вече знаеш, че и аз участвам в този проект?

*
Старата, непохватна и мълчалива мома, докато шета с майка си в кухнята, по невнимание чупи скъпа чаша. Още по-старата й майка застива в злобно мълчание.
- Извинявай… съжалявам, мамо! - най-после изрича притеснена дъщерята и добавя: - Нали казват, че счупеното… носело късмет?
- Амии… - подхвърля саркастично майката, - хайде да изпочупим всичко в кухнята, та дано ти излезе късмета!

*
- Пак ли за ревматизма, бай Дончо? Абе вие, пенсионерите, като ви намалиха потребителската такса на един лев, хукнахте към нас за било и не било…
- Докторе! Ако не ми беше голям приятел, ако за тия десет години, откакто си в наше село, не беше изял като бонус към заплатата поне десетина прасета, двадесетина агнета и стотина кокошки… другояче щях да ти отговоря.
- Извинявай… бай Дончо! Днес имах тежък ден. Ония от Здравната каса пак ме награбиха за документацията, за хигиената, за грешно изписаните лекарства… Кажи сега, днес какво те води при мене!
- Ей така, културно, трябваше да ме посрещнеш! Тогава и аз още по-културно щях да ти отвърна, че днес нищо ми няма, а за хаповете на бабата идвам… Ама сега, изкушаваш ме, друго да ти кажа. Не се сърди, не ни се карай, докторе, щото нашите пенсионерски болежки хранят всички джипита като тебе!