ИЗ „ОПИТОМЯВАНЕ НА ЗАЛЕЗА” (2013)

Ваня Данева

РОКЛЯ ОТ ПЕПИТ

Птиците. Белите птици
отлитат нанякъде.
Щедрите намерения -
разкъсан гердан,
с тях си отиват.
Птиците. Черните птици
долитат отнякъде.
Лоши предчувствия -
черни пера,
в душата валят.
И се прокрадват
като лисичета
дребните хитрости;
вият по вълчи
пировите победи;
геройските отстъпления
грачат над мъртвите.

Белите и черните птици
гнездят в клоните
на зелено дърво.

Лудия заспа под дървото.
Сънува бъдното.
Никой не повярва.


ИВАНОВДЕН

Човек брата си не избира.
Но избира побратима:
след Водици -
с чемшир китка ,
на чемшир китка -
червен конец,
на червен конец -
златна пара.

Смесват се две кърви.
За цял живот.
И оттатък…


УРБАНИЗАЦИЯ

Климатика развали климата.
Кръжат парчетата над главите.
Лято като есен,
зима като пролет.
Животът - житено зърно,
иска студ - да покълне,
чака Горещник - да узрее.

Чета с върха на пръстите
книгата на Вселената:
гледам и не виждам,
виждам без да гледам.

Цял живот търсим капка роса,
под игликино листо.
Навръх планината.

А открай време
живеем другаде.