Георги Н. Николов

Несъмнено Павлина Павлова, която считам за близка приятелка, е сред водещите съвременни български автори. Талантлива поетеса, задълбочен разказвач за възрастни и приятел на децата, тя притежава сложна емоционална палитра, отразяваща различни тематични идеи. Различни интерпретации на явления от съвременността, от историята и от смисъла на човешкото съществуване вчера, днес и разбира се - в бъдеще време. В лириката си тя ни изправя пред неразкритата от векове формула на философския камък, даряващ безметежни хоризонти. Какво представлява щастието? Подвластно ли е на количествената матрица за голямо и малко щастие? Може ли да бъде вечно, или неговото истинско име е „химера”? С тези и други още риторични въпроси Павлина навлиза в сложната душевна структура на своя съвременник. Оприличен на цветно дишаща, неповторима индивидуална вселена. Орисана на вечен полет сред космичния хаос на себепознанието. Пречупено и осмислено с възприятията на днешната мадона: силна и слаба, красива, нежна. Доверчива, но непрощаваща измяната. Едновременно любознателна и мъдра. И безсмъртна в кръговрата на нови поколения, чието начало е благословена да поставя именно тя. Осъзнала, че животът във всички епохи се крепи на крехките й плещи. Понесли през портала на време и пространство радостите, тегобите, надеждите и мечтите на цялата вселена. Лирическият герой - жената, тук е носител на дълбока проницателност за скритите клопки на битието. Техен емоционален коректив и ваятел на човешкото съвършенство. И едновременно - изкусителна жрица на любовта. Чиито послания с ласкава власт пленяват достойния избраник… Заедно с интимната лирика обаче по страниците й шества гражданската поезия - тръбяща тревога за съдбата на България. Будеща от сън съвременника, разбиваща удобната апатия, властта на парите и общественото безразличие. Защото България я има и трябва да я има, независимо какво ще ни коства това. Защото децата ни си тръгват от сърцето й без намерение да се завърнат скоро. Много са проблемите, поставяни открито от Павлина в гражданската й лирика и тя може да служи като еталон какви теми са най-важни за разединеното ни общество и как да му бъдат поднесени така, че не само да бъдат разбрани, а и приети като кауза…
Що се отнася до прозата, и тук разнообразието е впечатляващо. Книгите с криминален сюжет привличат читателя с енигматичните си сюжети, сполучливи хрумвания и неочакван финал. Но пак тук традицията бива заменена с достойна гражданска позиция, какъвто е случаят със „Сапфиреният Феникс” - политически криминален роман за аферата КТБ. Да си откровен в България е труден избор. Но решението на Павлова за крайна отдаденост на истината благородно провокира закостенелия морал. Отрича вехтите указания какво може да се сподели на висок глас и кое зло да спи под камък. Наметнати с изтърканата мантия на византийско общуване, половинчати откровения, съзнателно загърбване на спомени и страх от бъдещите дни. В „Птица срещу вятъра” например диша стоманената нежност на жената-воин. Весталка, творец с доказано перо и… Феникс. Символ на духовно прераждане, което никакви предизвикателства не ще спрат Павлина в предначертаната мисия - да бъде водеща сила в моделиране на собственото „аз” сред тълпата. В семейството, сред близките и в разните модели на социално общуване. Сред тихата обич на добри хора и студената омраза на други. Във времето, белязано без начало и без край. В сферата на историята веднага искам да посоча „Комитата от Дряновския манастир” - художествено-документален роман за безсмъртните денонощия по пътя към свободата и разбира се - „Спартак” - връх в досегашното й творчество. В който роман върху историческия фундамент авторката прави интерпретация на съдбата на героя си, дарен с безсмъртие в пантеона на великите. Защото тракиецът, посветил се на делото на свободата, не може да умре. Той е орисан с вечен живот в умовете и сърцата на потомците.
Много са жанровете, в които успешно се проявява перото на Павлина: къси разкази, любовна проза, фентъзи, приказки, романи за деца, афоризми. Авторка е на близо 60 книги които са част от фондовете на най-големите световни библиотеки: Конгресната във Вашингтон, Публичните в Ню Йорк и Блумингтон, Националните в Париж, Лондон, Москва, Букурещ, Кишинев, Университетските в Станфорд, Сиатъл и Чикаго, Държавните в Москва, Киев, библиотеки в Прага, Скопие, Варшава и други. Превеждана е на италиански, френски, румънски, турски, украински, унгарски, английски и други езици.
И - стигаме до наградата. Считам наградата „Димитър Димов” за напълно заслужена. Тя е поредно стъпало в общественото признание за таланта на Павлина, която с право можем да наречем „явление” за днешната българска литература. Заедно с нея обаче Павлина Павлова е завоювала и друга награда: доверието и любовта на читателите, очакващи с интерес всяка нейна следваща книга. А това, нека си признаем с ръка на сърцето, е най-голямата награда за всеки съвременен творец…