Иван Есенски

От тридесет години нашите управници нямат полезен ход, който поне да спре бавното, неотвратимо угасване на българския живот. Те демонстративно не се интересуват ни от битието на народа си, ни от т. нар. „обществено мнение”.

Никой не си направи труда да попита българите нито за присъединяването към северноатлантическия военен договор, нито за Европейския съюз, за натрапването на някакви уж „цивилизационни” избори и какви ли не неприсъщи и противопоказни нам „ценности”.

Влизането в НАТО ни натовари със задължения, противоречащи на националните ни интереси (останаха ли вече такива?!); армията ни е няколко дузини униформени солдати, които се мотаят около въоръжение отпреди новата ера, а изпратени „на мисия” в някоя едва откриваема на картата страна, стават жертви на „приятелски огън”.

На глава от населението обаче имаме най-много оперетъчни генерали, висши и не толкова висши офицери, както и съответно министерство с тлъст бюджет, чиито разпоредители непрекъснато създават работа на прокуратурата.

Членството в ЕС вместо да ни отведе в Ханаан, ни бомбардира непрекъснато с всевъзможни „конвенции” и стръвни опити за заличаване и подмяна на историята, вярата, азбуката, етноса, пола, идентичността ни… - щедро се толерира и пробутва всичко антибългарско, що се мерне в изветрелите глави на безполезните, вредни и прескъпоплатени брюкселски бюрократи (как да не следват заразителния им пример нашите политически катерички - финансовата еврозима се задава - край на гювеча, та бързат да отмъкнат в банковите си хралупи колкото се може повече от отпусканите евролешници!).

Какво всъщност произвеждаме, от какви услуги печелим, изхранва ли ни още прочутото някога по цял свят българско земеделие, какво формира прехваления ръст на нашия БВП?

Какво стана с тия мечтани, олигавени отвсякъде от административната и медийната ни поцелуйщина външни инвеститори - защо не цъфнахме и вързахме тия трийсет години, като само за това се бръщолеви по медии и правителствени пиари!

Защо въпреки облекчения данъчен режим и нарочната слепота на натовареното с привличането им и с контрола чиновничество, приходите за държавата от дейността им у нас са смехотворни (повечето изобщо не плащат сериозни данъци и концесионни такси, а самата дума „профсъюзи” там е под забрана), но пък експлоатацията е чудовищна, наличните мощности - предимно от времето на соца, са изстисквани до последно, а в трудово-правните отношения правото изобщо отсъства?

За тежката ни индустрия и на историците им е неудобно, че за нея говорят вече в минало свършено време; лукс е металообработването, което обикновено произвежда на ишлеме дребни детайли за чужди фирми; постижение ще е ако сглобим тук-таме някоя внесена на части тротинетка.

Остатъците от военно-промишления ни комплекс са жалка сянка на някогашния гигант, който делеше мегдан с първите десет в света и носеше годишни приходи от порядъка на 3-4 милиарда долара. Сега е късмет ако частните оръжейни босове продадат (без чуждестранните СМС-та и служби да ги надушат) някой калашник, някоя „Игла”, „Стрела” или сандък боеприпаси от Завод 10 на някоя умерено-терористична банда.

Родният бизнес едва се справя с дейности от леката и преработвателната промишленост - някогашната българска слава, която беше у дома си на близкоизточните и азиатските пазари, да не говорим за руския и на страните от бившия соцлагер, че и повечето от европейските, с които бяхме обвързани с дългосрочни договори. Днес за тях - дългосрочните - и да мечтаем, ще е всуе.

А за това, че ни залива скъпа, безвкусна и със съмнителни качества селскостопанска продукция от вси страни на света, няма да говоря - в това отношение България е разграден двор, където върлуват неизвестни на галактиката закони. Не роня песни-тъжачки по миналото, само констатирам застрашителните факти.

Още по-страшно е обаче вцепенението, в което сме замръзнали - от него и науката, която била слънце, не може да ни извади.

При най-много академици, професори, доктори и учени (на глава от населението) науката ни продължава по социалистически да преживя на държавната ясла без обвързване с практическите нужди, без каквото и да е отношение към търсенето и предлагането, а за развойна и иновационна политика - в смисъл на открития, изобретения или нова добавена стойност, не се и чува. Макар че именно затова съществува.

Земята е в ръцете на двайсетина латифундисти, които смучат европарите, за да произвеждат жито и слънчоглед - тоест, деградирали са селското стопанство в монокултурно; в лозарството преобладават няколко винени сортове и то е в зависимост от отпусканите износни квоти; великолепното ни овощарство е погребано завинаги; сеитбообращенията не се спазват и така постепенно златната ни земя се превръща в пустиня.

От друга страна организирани групировки са сложили ръка на селскостопанската търговия и налагат нищожни изкупни цени при висока себестойност на продукцията; други пък внасят евтини и ГМО-плодове и зеленчуци и така се убива самата идея за развитие на земеделието (къде е държавата, къде са преградните мита, къде са кресльовците, които ни проглушиха с шоковата терапия и модела на Балцерович, който поне опази земеделието на Полша?!).

Ами шаманите на образованието, които с парите на данъкоплатците ожесточено разграмотяват и отродяват младите българи, осакатяват и затъпяват съзнанието им, подменят героичната история на народа ни и по стахановски произвеждат дипломи за емигранти…

Ами грабежа на националните ни богатства - рудни и нерудни полезни изкопаеми, газ, злато, платина, редки метали…

Ами най-високите в Европа цени на ток (енергетиката ни е истинско раково образование, черна дупка за съвременните технологии и нововъведения; некадърната енергийната политика на държавата е непосилно бреме за обикновените хора и води списъка на националните предателства), вода, храни, услуги, отдих…

Ами това, че и по африканските стандарти вече сме най-мизерната, безнадеждна и безпътна страна на Балканите?! И докато домотканите ни управници се хилят по трибуните до европейските главатари (повечето правени по същия калъп), загиващият ни народ напразно се мъчи да оцелее в мазето на уж „общия европейски дом”.

Ако към тоя лунен пейзаж прибавим и страховитото ни болнолечение (министерството му се нарича иронично „на здравеопазването”), което е активен инструмент на геноцида над българската нация, картината става зловеща.

Впрочем, тя е такава не от вчера. Защото управляващата каста решава проблемите по почина на деситата-синоптици, които след като в събота не завали обещаният дъжд, заявяват, че са пренесли валежите в понеделник…

Та какво евро, какви пет лева?! И с просто око се вижда, че тази игра на прескочи-кобила ще отвори непоправима бездна в нашето израждащо се общество. Нека пресметнем!

Минималната работна заплата у нас е 510 лева - около 260 евро (след удръжките обаче остават малко повече от 200 евро), а минимална пенсия 200 лева - 102 евро (за сведение, в съседна Гърция, където живеенето е значително по-евтино и много по-качествено, минималната пенсия е 486 евро).

Повече от половината работещи у нас се осигуряват върху минимална заплата, като работодателите за тяхна сметка си спестяват осигурителните разходи. Изчислете сами реалните утрешни пенсии при такава шмекерия.

В отношенията между труда и капитала наличието на т. нар. „профсъюзи”, които получават субсидии и от бюджета (?!), е формално - заедно с държавата и работодателите те образуват оня триумвират, на който дължим унизителния си жизнен стандарт.

Показните манифестации с лозунги, дирижирани възгласи и знаменца, които от кумова срама чат-пат свикват, имат отрицателен коефициент на полезно действие. Но в страната на заменките (смет за сливи) животът тече по логиката на парадокса. И няма край. Всъщност има и той се задава - стриктно планиран по ранътовски и усърдно прилаган от местното компрадорство.

Националната ни валута след 1990 г. претърпя всички възможни катаклизми и погроми: драстична девалвация, включително и спрямо балканските валути; дефлация и стремителен пад на покупателната способност, шеметна инфлация и нулефикация…

Да не забравяме и умишленото рефинансиране на частните банки от БНБ и колосалното ограбване с последвалата им ликвидация - без виновни и без търсене на отговорност повече от четвърт век.

Парите са условен израз на овеществения труд и е ясно, че всички тия еквилибристики и машинации целяха и целят да се осигурят нови възможности за кражба на националното богатство. Джон Кейнс нарича такава ситуация „икономически разврат”. Така ли е в европейския Запад?

Западните страни, които приеха за валута еврото, осъществиха реципрочна размяна 1:1 и обикновените хора не загубиха, даже се постигна повишаване на минималната месечна заплата, която достигна 1500 евро (малко повече от 8 евро на час).

Макар у нас да са ежедневие пладнешките обири и да не ни трепва окото дори от такова ужасяващо сгромолясване като изтърбушването на КТБ, няма да ни стигне фантазията за социалните сътресения, които ще ни се стоварят с отказа от лева.

Нека се обърнем към статистиката, която ни уведомява, че прагът на бедността в България е 351 лв. и 08 ст. и под това дъно от нищожните 179 евро в момента вегетират 1 665 000 (?!) българи (да не забравяме, че у нас е практика да се занижават отрицателните данни).

Тоест, ? от населението на страната просто гладува и не може да свърже двата края, - тоест тези хора просто са отписани от живота, в който участват все по-малко българи. Все по-малко…

Спомняте си онзи потресаващ филм на Франсис Форд Копола, нали?

Е, това ни се случва.

Апокалипсис сега.