Таньо Божков

Писател с извънредно голям разказвачески дар, рядък и самобитен талант, в наши дни Ивайло Петров е един от малцината тясно професионално отдадени писатели, посветил се всецяло на своето щедро белетристично изкуство.

Той може да не е от мащабите на класиците на българската проза Елин Пелин и Йордан Йовков, но повече от несъмнено е, че творчеството му се вписва именно в руслото на тяхната повествователна традиция.

Ако потърсим мястто му в съвременната проза, ще видим, че той се откроява най-малко с две свои особености - с безспорното си дарование на писател-художник, един от най-ярките представители на така наречената”сгъстена проза”, и с пристрастието си към една определено негова тема.

Това е темата - съдба за него и неговото поколение, темата за кооперирането, за „великия прелом” в българското село, извършен в недалечното ни минало.

Но освен с преданността си към тази тема крупното творческо дело на писателя е насочено към опознаване и изследване бита и душевносттана българина и неговото място от годините на капитализма до наши дни.

В „Малки илюзии”, например, Ивайло Петров ни пренася сред първоизточниците на живота. Чрез внезапно рукналите спомени за детството, оживели в резултат на съприкосновението му с истинското му изкуство (с картина на реномиран творец) писателят открехва тайните на онези сили, които пробуждат истински талантливия човек и твореца.

Същевременно финалът на разказа „Моето детство” е един вопъл, един стон на разочарование, че истинското изкуство не е намерило своя адресат, както често се наблюдава в живота.

Близостта до живота, до съдбовните промени в българското село и дълбоко проникване в сложността и драматизма на обществените процеси прави романа „Мъртво вълнение” едно от най-значителните произведения в нашата белетристика.

Останала ненакърнена от времето, творбата и до днес не е загубила художествените си достойнства, чете се с увлечение. За разлика от мнозина свои съвременници авторът видя събитията откъм драматичната им страна.

Още в самото начало на романа проличава пластичността, умението на твореца да ни потапя в селската атмосфера, да улавя форми, движения, със сетивата на „художник от най-висша проба” (по думите на литературния критик Панко Анчев). –
„Накъдри вятърът заспалите жита, прошумоля в листата на овошките и утихна”).

В „Преди да се родя и след това” Ивайло Петров ни връща в онзи примитивен свят у нас преди по-малко от половин век, в който се живее „по законите на естествения подбор”, сред нехигиеничност и безпросветност, където има „на пет шест села един фелдшер”, а „бълхите са едри като дренки”.

Събитията и хората, за които разказва авторът, стават в малкото и с нищо неизвестно добруджанско село, където би могло да се помисли, че животът в него протича бавно, твърде еднообразно, монотонно, без големи състресения.

Външно хората не са много различни, интересите им като че ли са познати, дребни, незначителни, даже и поводът да се почерпят не е толкова особен - „опитване на новите вина”. Тук като че ли нищо не се е променило, нищо не е ярко и забележително.

Но в малкия индивидуален свят на неголямата група герои на романа се пречупват и оглеждат големите исторически процеси, довели до коренен преврат не само в икономиката и в бита на българското село, но и до мъчителни колизии в психиката на българския селянин.

Настъпилите промени преобръщат из основи вековни нравствени ценности.

Като използва своя обикнат похват на „дегероизация” - разбиран като средство за съзнателно преодоляване на еднолинейната обрисовка на героя, на неговата идеализация, авторът навлиза дълбоко в света на отделния човек.

Така изграждането на образа се разширява в посока на сложността му, на повишения му духовен обем, за да се постигне изобразяване в пълнота и дълбочина.

Задълбавайки в мислите и сърцата на тези обикновени селски хора, писателят има възможност да надникне и извади на показ онова, което се крие в бездните на човешката душа.

За внимателния читател няма да остане нечут приглушеният, но честен и развълнуван глас на писателя, който не размахва заканително пръст, не отсъжда сурово и категорично, а художествено убедително и правдиво разнищва драмата на тези хора, поели първи върху плещите си разлома на събитията, които ще изменят живота им отсега нататък…

(със съкращения)