Константин Гълъбов

Играе вълшебен
над моравий мак
през тъмните нощи
чист пурпурен зрак:
тук стрък се превива,
трепери там цвет
и страстни въздишки
се чуват отвред.
Целувки те просят,
но хладен е той -
изчезва и мъртъв
настъпя покой.
Излъган е мака,
копнежът е див -
затуй му е сока
отровно-горчив…

1920