ТРАКИЯ
Под чист и златен месец виждам Тракия.
В безкрайните полета сняг вали.
Снегът блести и бавно идат в мрака
из друмищата тежките коли.
Да се развея в твойта шир загубена,
под твоя волен вятър да вървя,
снегът да пее, да усещам удара
на твойта младост, Тракийо, в кръвта.
С колите тежки бавно да пътувам
на юг, където вечно гледаш ти,
под чергилата пъстри да сънувам
и майка си, и родните звезди.
Вземи ме, приеми ме, бяла Тракийо!
Сега се радвам чист като дете -
на твоя сняг, на месеца, на вятъра,
на равното, безкрайното поле.
——————————
сп. „Венец”, кн. 5, 1933 г.
