Георги Караиванов

Когато слънцето червено
се скрие зад гората,
звездите светли, посребрени
затрепват в небесата.

Вечерницата сякаш води
кервана на звездите.
И месецът - око на свода -
огрява висините.

Еднакво мамят те очите -
кого, къде да гледат:
във месеца или в звездите
разпръснати в безреда?

Насред небето Пътя Млечен
е светлина обвила,
че той на Бога дом е вечен,
за хората - закрила.

——————————

сп. „Венец”, кн. 2, 1942-1943 г.