Славчо Красински

Тънката топола
цяла зима бе
сам сама и гола
в снежното поле.

Но запя по друма
пролетният дъжд
и в зелена шума
блесна изведнъж.

На върха й пее
пъстрокрил певец
и звънливо лее
радостен гласец.

Тихо тя навежда
своя стан висок,
сякаш се оглежда
в бистрия поток.

И самата пролет
хубава не бе -
както таз топола
в синьото небе.

——————————

сп. „Венец”, кн. 7, 1941-1942 г.