МОМЪКЪТ С ЛАТЕРНАТА
„Момъкът с латерната”, стихотворения от Атанас Душков
Атанас Душков - име не много известно на възрастните читатели, защото досега той не е издавал книга, а е печатал тук и там стихотворения. В България едва ли е имало случай някой писател да стане известен на четците и да бъде предмет на критиката само с онова, което е печатал из списания и вестници. Практика не много добра.
И затова писателят трябва да се яви на литературния мегдан с една или няколко книги, ако иска името му да придобие известност и да стане обект на българските литературни критици. (Името критик в България е синоним на отрицател). Хубаво е сторил Душков - издал е една спретната книга, с корица от Сирак Скитник.
“Момъкът с латерната” е разделена на четири отдела: Сърце, Лято, Малки песни и София. Прави впечатление наивитета на поета. В сърцето му е свил гнездо славеят- царят на пойните птици, и той пее своите малки, но чисти, искрени песни.
Израства миналото, прекарано край “тучни ливади”, край “ручеи бистри”. Детинството зове, увлича, неговият свят е прекрасен, но уви! вече недостъпен за стъпките на възрастния.
И напразно поетът зове “литналите дни, отминалите детски години и своята горска родина” - те няма да се върнат, а ще останат като фар в душата му, ще светят в нощта на живота и ще будят надеждата, че има нещо прекрасно в света.
Из завоите на това минало израства и фигурата на момъка с латерната, който е отминал “рано с теменугите”, раздавал “радости на другите”, но сам той “злочест и радост не намерил”.
“Лято” - цикъл, в който е възпята жътвата, полската вечер, Копривщица, родния град на поета, щуреца, се налага на вниманието ни със сочността си. Особено чисти и ясни краски личат в “Копривщица”, “Полска вечер”, “Щурец” и “Море”; и ако цялата книга на поета бликаше с пълнотата на тия стихотворения, ние бихме могли да му благодарим и да го поздравим, като голям поет. За жалост, това не е така!
Има стихотворения - може би, писани в началото на лирическия път на Душкова - за които е някак неудобно да говорим след като сме срещнали техни пълнокръвни и красиви събратя. Но така е изобщо и в живота и у другите писатели. Кой би могъл да ми посочи книга, в която да има само великолепни неща?
„Малки песни” - мястото на тия шест стихотворения е в някоя сбирка за деца, а не тука. Те и не трябва да се разглеждат заедно с другите стихотворения, макар и да има хубави между тях (Люлчена песен, Пастир).
Поетът, откъснат от благословената и благородна провинция, попада в лапите на столичния живот. И много естествено, тоя живот му се налага предимно с отрицателните си черти: “Фенер”, „Кръв” и “Подхвърлено дете” са черните петна за големия град; благородството, чистосърдечието, жестът са отшумели заедно с легендата за “благородното” същество - човека.
Улицата плиска своите мътни вълни; револверите пращат своето смъртоносно олово; детективите дебнат своите жертви, бедната майка подхвърля детето си.
Симфония на отрицателното, на контрастите, на земния ад. И тука има красота, но върху нейните черти се отразява мрачното сияние на околния живот… “Майката”, която жали за сина си, в “нивите погребан”, “Ковачът”, ковящ чуждите съдби, възторжното „дете”- всичко това дава повод на поета да извика с гръмък глас своя “възвест”, че “всички ние тук сме братя”, че “всички люде на земята са равни под това небе”.
У Душкова има данни за добър поет; това може да го не видят само заслепените. Но това не е достатъчно: поетът требва да бъде фар и съвест на живота.
Нека се надяваме, че втората книга на Душкова ще бъде едно стъпало по-високо към върховете на духа, че тя ще бъде истинско отражение на живота и че ще бъде попита като влага от сърцата на ония, за които ще бъде предназначена.
——————————
сп. „Гребец”, № 4-5, 1935
