БАСНИ
НАЙ-СТРАШНИЯТ
Събрали се под един храст в полето мишката, врабчето и заекът и почнали разговор:
- Най-страшен на този свят е соколът - казало врабчето и се озърнало на всички страни. - Щом ни хване, разкъсва ни и ни изяжда…
- Не, нищо не е соколът пред ноктите на котката - казала мишката и наострила муцунката си. - Соколът поне може да се види, когато хвърка, а котката не се знае откъде ще изскочи… А какви зъби има!… - и мишката се свила зад една треица.
- Не е нито соколът, нито котката - казал заекът и замърдал дългите си уши. - Няма по-страшно от хрътката. Тя бяга по-силно от вятъра и никой не може да се спаси от нея.
В това време минавал наблизо един човек. Незабелязано той се приближил до унесените в разговор приятели, вдигнал пушката си и ги убил.
——————————
ОРЕЛ И ЗМИЯ
Имало едно момче много зло, завистливо и жестоко. То разваляло гнездата на птиците, убивало малките птиченца, биело кучетата и котките, завиждало на другарите си и само зло правило.
Веднъж това момче заспало в полето. Към него започнала да пълзи една змия. Един орел от висините гледал какво става. И колкото змията се приближавала към момчето, толкова орелът слизал по-ниско. И когато змията вдигнала глава да клъцне момчето, орелът се свил, сграбчил я в ноктите си и я издигнал във висините.
- Какво щеше да направиш? - запитал той змията.
- Исках да ухапя това лошо момче.
- То и без твоята отрова ще погине. Ще го погубят неговата завист, злоба и жестокост.
И орелът се спуснал над близката планина, оставил змията и литнал наново по широкия свят.
——————————
сп. „Светулка”, кн. 2, 1931-1932 г.
