Алманах “Ако търсиш любов”, Пловдив, 2018

Мина Карагьозова

Международният фестивал на поезията “Духовност без граници”, състоял се в началото на юни в Пловдив и София, представи поетичния алманах “Ако търсиш любов”. В него са включени стиховете на повече от 80 автори от България и Полша. Главен редактор и съставител е поетесата Розалия Александрова.

Както всяко нещо, и този алманах носи отпечатъка на личността на своя създател. В случая на емоционалната, фина, чувствителна и интелигентна съставителка е създала едно списание със същите качества. Спомням си, когато бях поканена да участвам със стихове, беше ми поставено условие - да излъчват любов и светлина.

Точно това излъчва и целият поетичен сборник - любов и светлина. Някои горчиво ще се усмихнат. Знам вече наизуст готовият им аргумент, че времето е тежко и тъмно, че светлината е недостатъчна в “реалния свят”, а поезията отразява него.

И тази концепция за поезията е тотално погрешна и неактуална в 21 век - века на осъзнаване силата на мисълта и словото. “В началото беше Слово” - да се замислим още и още над този вече изтъркан цитат от Библиата. Ако словото е създало света, защо то да не го промени? Защо поезията трябва само да отразява света, но не и да го променя?

Или, както казва в своето вдъхновено есе, послужило за предговор на алманаха, писателката Неда Антонова: “…Оня, у когото е било То /словото - б.а./, е първият Поет и Разказвач на истории. А ние всички - ако искаме да бъдем поне малко божествени, нужно ни е само да помним, че и животът, и литературата се градят върху трите първозданни инстинкта на Духа: вяра за днес, надежда за утре и любов - за всякога.”

Именно любовта за всякога е тема и основна идея на алманаха. Тя е цялата магия на живота, според Мира Дойчинова - лауреат на фестивала. Тя е докосване “като тръпка, като дъжд, / като буря над гора, като гръмотевици…” според полската поетеса Агниешка Херман.

“Нашите думи и ръце се привличат / от силата на гравитацията на живота.” Така пише Алиция Куберска. И това е още едно от многобройните лица и проявления на любовта.

И бих искала да цитирам изцяло кратичкото стихотворение на поетесата Даниела Маринова, защото е емблематично за излъчването на този алманах:

***
Думите светлинно отшумяват.
Тревите с вятъра сверяват струни.
Светът преражда се в Любов.
Божествен кълн се извисява.
Господ семена на любовта посява.

И сигурно именно любовта, посята от Господ, се е проявила в онова стъбълце, което, според вдъхновения стих на Георги Ангелов пониква “някъде между плочите, /някъде сред световете”.

И навярно ще си върне ръста поетът Ивайло Терзийски, щом чуе смирения зов на любимата. И навярно ветровете наесен наистина ще завържат в здрав възел любовта на поетесата Любка Славова.

Философските прозрения на поета Боят Ангелов за снега и спомена - “килия в необята” внасят особена, медитативна струя, в общия поток на поезията, любовта и светлината в този алманах. И пише полският поет Ришард Грайек за взаимното проникване на любовта в Него и Нея…

За пречистването, за готовността на душата да обича и да бъде обичана - отвъд пространствени и времеви ограничения, отвъд умората, безнадеждността и отчаянието, за светлината, която трябва да носи поезията на нашия свят - за всичко това писаха поетите в алманаха “Ако търсиш любов”.

Разбира се, невъзможно е да се обхване творческия изблик на повече от 80 поети. Опитах се да откроя някои щрихи, някои емблематични стихове. По-важно е да се подчертае сближението на културите, взаимното разбиране и проникване в различните творчески светове.

През повечето време, когато не четяхме стихове, просто се усмихвахме едни на други… Усмивката и обичта ни водеха към безпреводните светове на приятелството, взаимното уважение и сътрудничество.

И накрая наистина всички се превърнахме в това, което търсехме - в Любов.