Мария Маринова

ЗАЩО ТАКА СЕ ПОЛУЧАВА

Не знам защо така се получава,
но почна ли домашни да решавам,
играчките ми - до една, желаят,
тогава точно с мен да си играят.
Любимата ми кукла Светозара,
ме вика за покупки на пазара.
Сервиза ми дрънчи и се нервира,
че време е обяда да сервирам.
Кутренцето ми - с рана от зимъска,
очаква ме за новата превръзка.
Добре, че мама чука на вратата
и всички си отиват по местата.

КОЙ Е СТРАХЛИВЕЦ

Иван е сприхав и обича
до бой да стига във играта,
дори „страхливци” ни нарича,
че бой не щем между децата.

Наскоро на разходка бяхме.
С класа достигнахме поточе.
Със смях и крясък полетяхме,
и всеки лесно го прескочи.

Единствен Ваньо изостана -
видях - треперят му краката!
Нали е смел! Какво му стана?
Да кажат най-добре - децата!

НА СТРАХА ОЧИТЕ СА ГОЛЕМИ

Два часа вече в нас съм самичка!
Няма я даже мойта сестричка.
Вече на седем скоро ще ставам,
а ми се счува …нещо, че шава.

Ох, зад пердетета, плътно събрани,
май, че се крият сто великани,
а в коридора с крачки грамадни,
ходят пирати, страшни и гладни.

Аз съм си смела, знам да се бия,
но предпочитам днес да се скрия,
мигом зад шкафа близък се свивам
и със чаршафа бял се покривам.

Скръцва вратата, ето ги… влизат!
Майчицеее… вече са толкова близо…
- Слънчооо… къде си?
Баба ми Еми!
В този миг свършват мойте проблеми!

ПЕТИМА ПЕТКА НЕ ЧАКАТ

Тази наша Лора все ни притеснява -
дето и да тръгнем, вечно закъснява.
Как така го прави - все се е успала!
Как така излиза - все не е разбрала!

Днес се случи нещо и ще ви разкажа…
Имахме награда - торта с три етажа.
В точната минута - спуснахме се всички
и от нашта торта - няма и трохички.

Най-накрая Лора сънена пристигна,
а класа отсреща смях до Бога вдигна:
- Знаеш ли оная поговорка яка:
че петима Петка никога не чакат!