Иван Кръстев

Из „Весел залез” (2003)

НАЧАЛОТО НА КРАЯ

Годините си казват свойта дума.
И с две ръце, от стихове горещи,
аз спрях южняка, разлюлял край друма
на дървесата цъфналите свещи.

Помолих му се - вече да ме вдига
нагоре, към градините небесни.
А там дано и в Божията книга
намерят място моите земни песни!

ПОЕТ ПРОСИ ОТ ПРОСЯК

„Просякът - цар на улицата”
В. Юго

Просяк, цар без родословно име,
трижди правя ти дълбок поклон.
От сърце те моля: подхвърли ми
лепта от високия си трон!

Хонорари нямам, та накрая
длан протягам ти да ми дадеш
два-три гроша за билет в трамвая
да не ходя до „Надежда” пеш.

ЗАКЪСНЯЛА ПОМОЩ

Те в списъка
на живите ме дали,
за да получа
титли и медали.
Извиках им:
Защо ми е подкрепа
сега, когато вече съм под крепа?

РАЗГОВОР С БОГА

- Че имаш две очи - не съм се лъгал,
но от небесните си висоти
защо с едно око - нов месец кръгъл -
понякога към нас поглеждаш Ти?

- Щом виждам всяко зло наполовина,
наполовина Аз ще го тъжа! -
Бог рече. И преди да си замине,
една сълза в дланта Му натежа.

АВТОПОРТРЕТ

- Виждал ли си - Господ ме запита
някога глава на кол побита?
- Всеки ден, дори и всеки час,
в огледало щом погледна аз. -
Мойто старо тяло с шия птича
на подострен колец ми прилича.
- А главата?
- Ето я отгоре.
С Теб сега тя, Господи, говори.

СТРАХ ОТ ВТОРА СМЪРТ

На Бога тръгна ли да се представя,
край Вечната река не ме водете,
че може да се хлъзна и удавя,
защото са й стръмни бреговете!

И ГОСПОД СЕ УЧУДИ

- Боже мой! - извика Господ сънен,
зърнал в здрача дядо ви Иван. -
Не с венеца лавров, а със трънен
ти си бил приживе увенчан!

МОЛБА ЗА ПАМЕТНИК

Не може да държи ръката мoлив
и стигна ли до Вечната река,
небесните зидари ще помоля
за паметник с… два молива в ръка!

БЕЗСМИСЛЕНО СВИЖДАНЕ

Не ме прибирай в тия тъмни нощи
и не избързвай с мойта панихида,
че очила не съм си купил още,
та Там да мога, Боже, да те видя!