Владимир Русалиев

Двама души вървели сред тъмна вековна гора. Те били приятели от детинство и си живеели като братя. Вървели те и приказвали за децата си. Колко много ще се зарадват като видят хубавите подаръци, които им носят.

И както си говорели, ненадейно пред тях изскочил един разбойник.

- Стойте! - грозно извикал разбойникът и тръгнал към пътниците. В това единият от тях като стрела се мушнал в гората и изчезнал…

Разбойникът погледнал към мястото, гдето изчезнал беглецът, помислил малко и попитал:

- Какъв ти беше този човек?

- Най-добрият ми приятел. С него от деца сме расли и сме си живели като братя.

- А като сте такива приятели, защо те остави сега?

- Не знам - отговорил пътникът и бръкнал да извади парите.

- Не, твоите пари не са ми нужни. Ще ти подаря и живота, защото си нещастен човек. Ти си живял без истински приятел. Ако имаше такъв, той нямаше да те остави в най-голямата беда…

И разбойникът се загубил в тъмната вековна гора.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 6, 1931-1932 г.