Владимир Русалиев

Една измежду хубавите драми, които през последните години се изнесоха в Народния театър, е и „Секулова невеста”.

Това е първото драматично произведения на Димитър Бабев, един от тихите и скромни поети, които в самота и страдание живеят и служат като истински жреци на науката.

Тези поети не обичат да шумят. Те са чужди на интригите и коварствата. Те само мълчаливо носят тежкия кръст на призвания и изгарят в огъня на истината и красотата, която искат да възтържествува не само в техните творения, но и в живота и.

За това аз обичам Димитър Бабев, този вдъхновен поет, който е създал чудната „Молитва преди боя”, „Вечна приказка”, „Вакханка” и още редица хубави песни за любовта, за живота и смъртта.

И с най-хубаво чувство отидох в Народния театър да гледам „Секулова невеста”. Даваха я за пръв път. Целият театър е пълен. Личат първите наши писатели, критици, художници и театрали. И останалата публика е отбрана.

Завесата се вдигна и започна пиесата.

Играят първите артисти.

Картините следват една след друга. Целият театър е притихнал. На сцената се разиграва една драма, взета от живота. Главният герой е художник-зограф, но неговите мъки, неговите сънища, копнежи и търсения са обгорявали душите и сърцата на всички.

И за това тези души и сърца бяха изтръпнали пред бледното лице и сълзите на главната героиня Румяна, тази светла и чиста жена, образът на която ще остане незабравим.

И артистите играха с вдъхновение. Марта Попова, Борис Михайлов, Вл. Тенев, Л. Золотович, Надежда Костова и Георги Фратев създадоха прекрасни образи. И буря от аплодисменти изпрати последната картина.

Това беше вътре в театъра.

Но вън се подхвана една недостойна кампания срещу „Секулова невеста”. Няколко тъмни съвести обругаха Дим. Бабев и неговата пиеса и с всички простени и непростени средства се опитаха дори да я снемат от репертоара на театъра, но не успяха.

С всеки нов спектакъл „Секулова невеста” сбираше в театъра нова и внимателна публика, която награждаваше както артистите, така и автора с искрени овации.

А тази награда е най-хубавата, която може да очаква един творец.

Аз вярвам, че „Секулова невеста” ще остане една от любимите пиеси, която ще вълнува и ще вдъхновява редица поколения.

В нея е затворена част от вечността и затова тя ще живее.

——————————

сп. „Листопад”, г. 13, бр. 9-10, декември 1932 г.