Георги Гривнев

ЛЮБОВ

Търсих те под дърво и камък,
питах вятъра и птиците,
тичах след видения и самодиви,
ослепяваше ме пламък.
Спирах под дъждовната дъга -
взирах се във цветовете й
и като не те откривах,
скачах,
за да я докосна:
утешение,
че не те намирах.
Боже господи,
цял живот не ми стига -
да те стигна.
Накрая - уморен -
легнах по гръб
и с борова иглица
написах на небето:
„Обичам те!”
Накрая - уморен -
замръкнах на върха.
По надписа изгряваха звезди.
Останалото беше
тъмно…

МАНЕЖ

Един след друг
излизат конете -
в царствен тръст,
с наведени глави.
Гривите им дремят -
ни от вятър,
ни от бяг разлюлявани.
Стъпките -
премерени,
подковите -
без никакви искри.
Погледите -
вместо хоризонт да стигат,
давят се в опънати платна.
Вместо да препускат
във простора,
под летящи облаци
и без езда,
тътрят в кръгове и спират,
и по даден знак
се изправят
боже мой, на задните крака.
И повтарят номера,
дордето с възгласи
и ръкопляскания ги възнаградят.
А след спектакъла
конете знаят -
в изобилие ще е зобта.
И така - нахранени и сити -
с лъскав косъм
и спокоен нрав -
животните, дресирани и силни,
ще дъвчат
и предъвкват
бавно и отново,
в дълги нощи,
в кратки дни -
изгубената красота,
поробената свобода.

***

Когато си малък,
без да мислят,
ти казват:
„Още миришеш на мляко!”
Когато си стар,
си мислят,
без да го казват:
„Вече миришеш на пръст!”
А между млякото и пръстта
какво е -
много бит и малко битие,
както пише Павел Матев.
Борба за хляба наш насъщен.
илюзии, превърнати в руини,
и мъст, и прошка
на едно место,
в сърцето.
Покорени възвишения,
но не и върхове.
Заслужена любов,
заслужена омраза.
И въпреки това,
ще попадаш в порив нов,
в нов копнеж
и в ново мироздание -
и ще си готов
и в ада да отидеш,
и да вриш в казана,
в черния катран -
за нова, но заслужена любов,
за нова, но заслужена омраза.