Иван Енчев

Размисли за книгата „Проекции върху сферичната природа” от Ели Видева

В поетичния сборник „Проекции върху сферичната природа” /2015/ поетесата Ели Видева е поместила грижливо избрани от нея стихотворения от всичките й предходни лирически книги, без сатиричната „Под кривата круша” /2014/. Заглавията на отделните стихосбирки „Огън под дъжда” /1992/, „Дом” /1997/, „Версия Живот” /2000/, „Небесен конник” /2003 /, „Думи за нататък” /2005/, „По оста” /2008/, „Оживявам” /2011/ са изведени като водещи названия на последователните части на тази книга.

Умелата архитектоника на подборката придава ново съзвучие на отделните композиционни съставки на сборника с включените тук избрани стихотворения.

Те звучат хармонично в това голямо художествено произведение, което обладава най-различни нюанси лирика.

Така книгата създава изчерпателна възможност на читателя да направи обстойна преценка за качествата на цялостното лирическо творчество на авторката.

Антологичният характер на този сборник на Ели Видева изглежда като предимство при неговото съставяне, но всъщност е и коварен подводен камък в дълбокото море на читателските критерии и предпочитания. Знае се, че всеки прочит на която и да е книга е субективен.

Само добронамереният читател, съобразявайки се със собствените си естетически вкусове, се стреми към обективност и искреност в своите споделени размисли.

Тематичната обагреност на тази жизнена поезия е нюансирана около десетина основни теми, в които са концентрирани художествените усилия на Ели Видева. Мимоходом се спирам само на някои от тях не по хронология на местоположението им в сборника.

Споменавам ги по реда на тяхното подреждане в моето съзнание след като съм затворил книгата и съм направил обобщение на прочетените текстове, към които съм се връщал неколкократно, за да усетя докрай внушенията им като топлика на огън след попътен дъжд.

Тук радостта от живота звучи приглушено, едва ли не като при изповед. Всеки разумен човек /съзнателно или интуитивно/ от време на време си прави равносметка за изминалите събития, за да е в равновесие с тревогата на деня. Поетесата изразява своята гражданска и лична позиция съвсем категорично:

Сезонът на голямото осмисляне
е подчинен на собствени закони.
Тогава сетивата са изострени
до крайност и улавят всяко трепване
по тънката мембрана на душата.
И става невъзможно с лека длан
да се сбогуваш с днешната тревога…

Не малко творби в сборника са посветени на човешкото страдание, болка и тъга. Кръговратът на живота също е предпочитана тема. Заслужено внимание е отдадено на любовта към близките хора. Ето колко естествено звучи началната част от стихотворението „Спасение”, което хем е интимно, хем е общочовешко с изразения в него хуманизъм:

Когато даваш без остатък
сърце, душа и същество,
в живота по човешки кратък
ще те спаси една любов.
Когато буря те завее
и глъхне глас за благослов,
напук на дъжд и суховеи,
ще те спаси една любов.

Съществено място в тази поезия е отделено на съдбата на жената не само като майка и съпруга, а и като учителка на подрастващите поколения. Природните сезони и състояния /пролет, есен, зима, дъжд, вятър, буря/ също не са убягнали от поетичния поглед на авторката.

На особена почит са темите за дълга и отговорността на създателя на художествени творби. Достойнството, човещината и съчувствието към съдбата на другите също са теми на книгата.

Редно е да се изтъкне и човешката надежда за по-голяма справедливост и красота в отношенията между хората в обществото. Това най-ясно е заявено в стихотворението „Дивертименто”:

Може би надежда е началото,
от което ще се раждат думи.
За нататък…

Поетесата не е пренебрегнала и народните традиции, които се съвместяват с творбите за синовната обич към Родината. Стихотворенията „Нестинарка”, „Еньовден”, „Ъгълът”, „Гривните ми”, „Моята Майка”, „Рисувай деца”, „В огън, жарава и въглен” и още доста други са ярки доказателства в тази насока. Едва ли е случайно, че сборникът завършва с елегията „Пиета”, посветена на трагичната съдба на съвременна България.

Тази разгърната в четири строфи метафора за образа на нашата Родина звучи като изключително оригинална поанта на цялата книга. Изразеното чувство е толкова тъжно и отчайващо, че никак не ми се иска да цитирам цялата творба.

Текстът разтърсва душата на всеки българин, който е изпратил от дома си свидна рожба на дълъг път по света. /Уви! Може би с еднопосочен билет/. Цитирам само началото и края на това драматично стихотворение:

Тя прилича на дрипава циганка
и протяга ръка - не да проси -
да погали децата си в редкия миг,
в който може да дойдат на гости.
—
Но е моя Родина. В тъгата - сама,
съкрушена от болки и хрипове.
И оставям сърцето си в тая земя,
преклонена пред нейните дрипи.

Покъртителна е тази драма! Отвежда ни твърде далече от обикновената житейска мъка и тъга, защото е истинска трагедия на целия български народ. Тук патриотизмът е изразен без излишна реторика и креслив патос, без заклинания и клетви за вярност.

Ритмиката на изказа нарочно не звучи пригладено и песенно. Тя се приобщава с естествения ход на ежедневната реч, за да внуши на читателя още по-въздействаща емоционалност.

За постигане на своите художествени внушения, Ели Видева използва обикновеното силабо-тоническо стихосложение, но съзнателно избягва неговата традиционна напевност. Понякога текстът е в бял стих. В повечето случаи римуването е твърде разнообразно: пълнозвучно, дактилно, асонансно.

Често пъти се прилага инверсия на словореда. Обичаен стихотворен способ е в творбата да се използва не само смислова, но и графическа пауза на словесната фраза чрез прекъсване или пренасяне на част от нея в следващия стих /стихов анжамбман/.

Поантата следва съвсем непринудено. Изненадва ни. Радва душата ни сред духовния пейзаж на поезията. Неволно ни напомня за червена ягода, която сепва планинар край някоя планинска пътечка.

Обикновено чувствата в творбата надничат иззад завесата на привидната спокойна житейска картина като укротени гълъби в клетка. Друг път те се втурват като волни лястовици из просторите на свежото въодушевление на природата след пролетен дъжд с пъстроцветна небесна дъга.

Стихотворенията са кратки. Изказът е конкретен, дори сдържан, без излишно словесно разточителство. Картините, темите, емоциите и внушенията в стиховете се преливат взаимно.

Заразяващо е самочувствието, с което гледа на света лирическата героиня на Ели Видева. Как да не завидиш на нейния оптимизъм?! Тя без никакво притеснение се изправя дръзко и категорично срещу ежедневните беди, интриги и заблуди, заявявайки:

Светът не може да ни види сметката,
защото сме безумни като Космос.
Светът ни е длъжник, заради жестове,
с които сме го извисили чак до Господ.

Случките, картините и чувствата, изразени в творбите, не ни връхлитат като гръмотевична словесна буря, нито пък ни омайват с приспивното ромолене на пролетни ручеи, каквито припкат из сладникавата лексика на мнозина „набедени” автори на стихотворения.

В тази лирика художествените внушения се проектират върху „сферичната природа” на живота съвсем непринудено, както се случва в естествения кръговрат на земното съществуване на човека.

Поетесата използва една доста опростена форма на общуване с читателя. Въвежда ни в набелязаната от нея конкретната тема съвсем гостоприемно, както би ни поканила всяка любезна домакиня в своя собствен дом.

После без много-много заобикалки и шикалкавене споделя с нас, каквото е решила, че е необходимо за едно откровение. Без да ни досажда с излишни помпозни словесни фокуси и натруфени дамски финтифлюшки, ни довежда по живо, по здраво до изхода на своето лирическо убежище.

И точно там, на сбогуване след тази кратка среща, ни изпраща с думи за нататък, в които не се усещат никакви напъни с претенция за смайваща поанта.

Това изглежда лесно само на пръв поглед. Нашата любезна „домакиня” предварително се е подготвила доста старателно за тази лирическа среща. Не е прекалила нито с приказките, нито с умишлените паузи, нито с някои протоколни художествени маниери на стихотворното домакинство.

Без никакво протакане е сколасала да ни убеди в своята искреност и добронамереност. Разделяме се само за кратко, защото имаме усещането, че тя е съумяла да спечели нашето духовно съпреживяване с нейните споделени лирически вълнения.

Тъкмо затова на драго сърце бързаме да я посетим отново в лирическия дом на следващото нейно стихотворение. Там се чувстваме сред друга интересна атмосфера и ни завладяват нови поетични находки, както във всичките 92 лирически откровения, включени в сборника.

Книгата „Проекции върху сферичната природа” от Ели Видева ни въвлича в траекторията на един приятен лирически полет. Тази своеобразна поезия на пастелната картинност на жизнените впечатления ни облагородява с полифонични човешки чувства.

Свежите морално-естетически художествени внушения внасят доброта и хармония в привидното безредие на нашето ежедневно битие.

2018