Трифон Митев

СТАРИНИТЕ НА КОЛЬО ФИЧЕТО

Гледам къщите на Кольо Фичето,
моста при Ловеч,
и на Соколския манастир чешмата.
Чета онези редове,
с които
за майсторство главата си залага.
И се радвам на голямото сърце,
с което
вдига покриви,
създава красота,
която с българския знак бележи
времето от векове за векове.

При струите
на вечната чешма във манастира
събират се сърца,
съдби
и блян
на слънцето блести.

Под някой покрив на безброй години,
от Кольо Фичето изправен,
още ражда се живот…

БОЖЕНЦИ

Тук дишат българските къщи.
И българският дух е жив -
разпъван някога на кръста,
той пак е жизнен и красив.

От старо време е оставял
животът своите следи -
пътеки трудни е проправял
и вдигал къщните стени.

Любов и весела гълчава
познават къщите добри.
Те имат спомени за слава -
и лоши спомени дори.

Но дишат българските къщи.
Боженският им дух е жив!
Тук с огън в обич си покръстен,
тук просто чувстваш се щастлив!

И вечна да е тази слава,
селото нека да блести -
духовна българска държава
с венец от здравец и лъчи!