Христина Стоева

Много е трудно и неудобно да се пише за човек, който умее с малко думи да изкаже добре премислени житейски истини, особено пък, ако самият си разточителен на думи и боравиш с факти, почерпени от други източници.

За Йово Неделчев, който в случая е обект на мисълта ми, не съм чула да има издадени книги и да трупа заглавие след заглавие в творческата си автобиография.

Това не означава, че няма такива, че неговото присъствие на литературното поприще е по-малко осезаемо и по-малко значимо.

Познат ми е като журналист, главно РЕДАКТОР, но съпричастността му към творбите на пишещите братя е безценна.

Пословичната му скромност го извисява над редактираните автори, на които може да даде съвет, да ги насърчи или да ги популяризира било то чрез институциите, в които работи или чрез печатните произведения, на които е редактор.

Йово Неделчев безотказно откликва на всеки зов за сътрудничество, но не натрапва сам нито присъствието си, нито своето мнение.

Изброените заглавия на вестниците, в редакциите на които е бил главен редактор, както и тези, на които е сътрудничел, подсказват, че изповядва леви идеи, които той издига до общовалидни човешки принципи и ги поднася по много деликатен начин.

Оставя читателят сам да осъзнае къде е правдата, неговата собствена правда и сам да се ориентира в сложните проблеми на времето.

Хуморът му е безобиден, поставените високи оценки са задължаващи, а творческият му поглед насочва и очертава перспективите за развитие на автора, чиято творба е редактирал.

Не се наемам да изброявам книгите, на които той е редактор, не е нужно да пиша заглавията на вестниците, в редакциите на които е бил главен редактор, но тъй като Йово Неделчев отбелязва в автобиографията си своя тракийски произход, от благодарност за навременната и безвъздмезна помощ, която е оказвал на Варненското тракийско дружество ще посоча някои от юбилейните издания, сътворени под негово ръководство и с непосредственото му участие в списването.

Това са: „Паметен лист за Капитан Петко Войвода” (Варна, 1994), „Тракийско огнище. Сто години Тракийско дружество (Варна, 1996), “Тракийското Оборище. Сто години Илинденско-Преображенско възстание” (Варна, 2003), както и книгата „С Тракия в сърцата” (Варна, 2011), с представянето на която бяха открити националните тържества по случай 115-та годишнина от основаването във Варна на първото в страната тракийско дружество „Странджа”.

Поместените тук статии на Йово Неделчев са красноречиво свидетелство за оригиналния му и типично негов стил, за свойствената му и богата художествена мисъл.

По негови думи, изказани по друг повод и за друга личност, „откак се е пръкнало, човечеството се стреми към своето съвършенство и то ще постигне своята цел, когато личности като него станат повече от нас, от другите…”

Тогава, когато всеки направи по нещо добро, та светът да стане по-богат, както ме учеше майка ми.