Христо Банковски

Това ярко „днес” не постигнахме лесно…
Много юнаци издъхват по планинските върхове.
Като реквием звучат златните жетварски песни
и стават люлка Ботевите стихове.

Пада Ботев… Врачанския балкан
става най-високата българска планина.
Умират годините… Ражда един Септември разлюлян
и кърваво изгрява поема с име на месец.
С хонорар: най-високата цена.

Цената на живота. Убиват Гео Милев.
(Това ярко „днес” не постигнахме лесно!)
Но пещта на историята е пълна с огнярска сила.
И моторът на епохата гърми.
Гърмят „Моторни песни”.

Разстрелват Вапцаров… „Но дойде денят
и народът велик…” зачерква свойта черна Одисея.
Тържествен септември. Български Страшен съд…
И Гяуров започва да пее!…

България! Ти плати с най-големите си сърца и умове -
варварска цена.
Свещена цена за това, което д н е с направи…

- - - -

Аз вая думите в една почти молитвена тишина
и думите ми стоят гологлави!